С Клара работехме в една средно голяма фирма и деляхме стая с още трима колеги мъже. Клара беше мълчалива жена на средна възраст, от ония, незабележимите на външен вид, но незаменими на работното си място, защото никога не се оплакват и колкото и задачи да им поставиш – винаги ги изпълняват в срок. За себе си говореше много рядко, но знаехме, че майка й я е родила в доста напреднала възраст. Наскоро след това починал баща й, така че Клара нямаше никакъв спомен от него. Майка й беше вече много възрастна и болна и Клара беше наела една жена да се грижи за нея и за къщата и трите живееха заедно.
По празници шефовете на фирмата, в която работехме, организираха събирания, но Клара никога не присъстваше на тях. Обявиха следващата дата, когато се организираше събиране за всички от фирмата и този път всички бяхме решили, че ще навием Клара да дойде и да се позабавлява с нас. След като дни наред я уговаряхме, Клара най-после обеща, че ще дойде, но само при условие, че аз я придружа да си купи тоалет за вечерта. Съгласих се с удоволствие. Заведох я в любимия ми магазин – продавачките ми бяха приятелки, така че заедно избрахме една красива рокля за Клара, макар че не беше лесно да пригодим моделите към тялото й. След като вече имахме роклята, избрахме подходящи обувки и чанта. Остана само да заведа Клара на фризьор, маникюрист и гримьор.
Не може да се каже, че се превърна в ослепителна красавица, но изглеждаше значително по-добре от обикновено. Събрахме се в обичайния бар и когато Клара се появи, всички колеги й направиха комплименти. Нашата срамежливка каза, че за пръв път в живота си се чувства жена. Изкарахме си чудесно в бара. След приключването на вечерта предложих на Клара да я откарам, но тя отказа – щяла да походи пеша и после да вземе такси.
На другата сутрин се изненадахме, че няма никoго в офиса – винаги намирахме там Клара, работейки. Дойде последна и личеше, че умът й е зает с нещо друго. Седеше на бюрото си и гледаше в една точка със замечтана физиономия, не отговаряше на въпросите ни и беше толкова странна, че не знаехме какво да мислим. Към обяд се надигна от мястото си и каза, че иска да ни съобщи нещо. Загледахме я с интерес – за пръв път имаше нещо да ни каже. Със същата замечтана физиономия Клара ни разказа, че предната вечер в крайна сметка се отказала да взема такси. На едно зле осветено място един мъж се приближил изотзад, затиснал й устата да не вика, вкарал я в една изоставена къща и там я изнасилил.
Всички останахме безмълвни. Мълчахме известно време и после почти в един глас попитахме Клара дали вече е уведомила полицията и с какво можем ние да й помогнем. Тя ни изгледа един по един и после каза – защо ще уведомявам полицията, на мен много ми хареса и даже му казах адреса си – надявам се да ме потърси пак.
Ако новината за изнасилването ни остави без думи, новината, че й е харесало и мечтае да види пак изнасилвача си, направо ни потресе! Никога не бяхме чували подобно нещо. Колегите продължиха работата си, а аз се опитах да разбера нещо повече от Клара. Усилията ми обаче останаха напразни – тя не искаше да разговаря повече. После дните се занизаха, ние работехме обичайната си работа, но в офиса имаше една голяма промяна – Клара. Идваше със закъснение на работа, работеше като робот и вече отказваше допълнителна работа и бързаше да се прибере в къщи. Виждах как колегите се подсмиват и си намигат един на друг. А на мен ми беше болно за тази добра жена – какво ли се беше объркало в главата и след изнасилването?
Опитвах се да говоря с нея, исках да я заведа на психолог, но тя винаги отказваше. Веднъж обаче съвсем неочаквано се съгласи – дай да го видим, каза, този психолог. Поразпитах кой е в момента най-известният, записах час и придружих Клара. Влязохме в голям тъмен кабинет. Появи се грамаден намръщен мъж. Самo като го видя, Клара излезе почти тичешком. Аз я догоних, но отново не искаше да говори. Сбогува се с мен и си тръгна. На другия ден не дойде на работа. Не вдигаше телефона и притеснени, се обадихме на полицията. Полицаите намерили Клара седнала във фотьойла, облечена с роклята, която купихме заедно. Била мъртва – сърдечен удар, казаха. Майката на Клара беше починала няколко месеца преди това и ние, колегите, трябваше да организираме погребението на Клара. После се разбра, че оставила завещание – къщата и всичките си спестявания оставяше на мъжа, изнасилил я една нощ…. Засега не се е явил никoй да претендира за наследството…
Автор: Сребрина
