Родителите често интерпретират неправилно поведението на детето в най-трудната възраст – тийнейджърската. Случва се и обратното. Понякога тези грешки струват скъпо – и на родителите, и на децата. Като родители нас ни шокира агресивното поведение, а пък детето се чувства неразбрано и отхвърлено. Какво да направим, за да се чуваме един друг?
Психолозите са единодушни: възпитанието на тийнейджърите е едно от най-сложните изпитания за родителите. В една определена възраст – именно тази, децата искат независимост. На нашите опити да ги ръководим те често отговарят с викове, затръшват вратата, заключват се в стаята си, затварят се в себе си.
Изследване, проведено от психолози от Калифорнийския университет в Ривърсайд, установява каква е връзката между домашните конфликти и проблемното поведение на подрастващите и как родителите могат да се справят с тези конфликти.
Анализирайки данните, получени от 220 родители и техните деца в тийнейджърска възраст, авторите на изследването откриват интересна закономерност. Оказва се, че подрастващите погрешно оценяват реакцията на родителите в конфликтни ситуации, смятайки я за значително по-рязка и негативна, отколкото я възприемат самите родители. Например, родителят съветва: «Махни това нещо от главата си!», а детето вече се чувства отхвърлено и ненужно.
Впрочем това неразбиране често е взаимно, което може да доведе и до печални последици. Ако родителите възприемат повишената чувствителност на тийнейджъра като нещо негативно, това увеличава риска от развитие на склонност да се нарушават правилата. Ако методът на наказание се стори на подрастващото дете прекалено суров, голяма е вероятността то да избяга от дома и да наруши семейните правила.
В резултатите от изследването се вижда ясно полово разделение. Например, когато майката неправилно интерпретира гнева на детето и реагира на него негативно, детето по-скоро ще спори, ще избяга и ще се затвори в себе си. А с бащите например децата обикновено се държат агресивно.
«Отношенията на подрастващите с бащата са по-малко изучени, отколкото с майката, но е ясно, че реакцията на негативните емоции на подрастващото дете може да усили неговото агресивно поведение», обяснява Мисаки Нацуаки, една от авторките на изследването и асистент професор от Калифорнийския университет.
Тук роля играят няколко фактора. По време на израстването у тийнейджърите бушуват хормони, избухват емоции, които изглеждат прекалено ярки. По правило децата са уверени, че никой освен връстниците им не ги разбира и не може да ги разбере. В резултат на това, нямайки сили да намери общ език с родителите, детето се опитва да защити своите интереси чрез агресия. В крайна сметка детето просто иска да бъде чуто.
В същото време родителите трябва да се справят със собствените си тревоги, тъй като възрастта на подрастващите не е най-доброто време за мама и татко. Последните изследвания дори свързват периода на подрастване с майчинската депресия. Тийнейджърите се стараят да бъдат по-независими, отхвърлят всякакви ограничения, а възрастните в отговор чувстват обида и реагират прекалено бурно. По правило родителите се виждат по-грижовни и великодушни, отколкото са на практика. Затова те често не дооценяват влиянието на своите думи и действия върху детето.
Макар конфликтите между родители и деца да са част от живота на всяко семейство, отношенията с подрастващите могат да се подобрят, ако на децата се даде възможност да споделят мнението си при вземането на родителските решения. «Когато подрастващото дете се затвори в себе си, родителите трябва да си изяснят какво именно е чул от тях синът им или дъщерята, а след това да обсъдят всякакви различия във възгледите на възпитание», казва Нацауки.
По думите й важно е да се помни, че подрастващите, дори при всички промени на своето настроение, могат да разбират и да приемат различни гледни точки. По това те се отличават от егоцентричните деца на по-малка възраст – те са способни на по-сложно комплексно мислене. Дори при скандал подрастващите са склонни да разсъждават логично, въпреки всички доказателства за обратното.
Нацуаки утвърждава, че откровеният разговор за разликата във възприятията между децата и семейството помага на родителите и подрастващите по-добре да се опознаят един друг, а така да си станат и по-близки: «Когато родителите дават на тийнейджърите възможност да изразят своето мнение, това помага да се подобрят навиците им за логична аргументация, което от своя страна ред влияе върху психичното здраве и щастие в живота им занапред».
