Вие живеете с любимия човек, щастливи сте заедно и ви се струва, че просто нямате нужда от други хора. Това усещане може би ви е познато. То обаче е лъжливо, твърди психологът Курт Смит. Опитите да заменим другите си социални връзки само с общуване с партньора не водят до нищо добро, убеден е той.
Какво е необходимо, за да бъдат отношенията хармонични и стабилни? Факторите са много и един от решаващите е личното пространство, което има всеки в една двойка, т.е. островчето на независимостта и свободата. Впрочем според психолозите социалните връзки с някого извън партньорския съюз са необходими не само за това. За какво още, споделя Курт Смит пред psychologies.ru
Нов ъгъл на зрение към проблемите
Ние можем да обсъдим с приятелите най-наболелите въпроси и да намерим път за решаване на проблемите, който път просто досега не ни е хрумнал. Освен това кръгът на общуването формира своеобразно „огледало”, в което можем да огледаме своя живот и отношенията ни с партньора, пречупени през определен зрителен ъгъл. Това ни помага да растем и да се развиваме.
Освен това винаги е приятно да узнаеш, че не си единственият, който се сблъсква с някакъв проблем: това дава и психологическо разтоварване, и възможност нещата да се преосмислят.
Увереност в себе си
Общуването с приятели и познати ни предпазва да не попадаме в капана на емоционалната зависимост от партньора. Усещането, че нашият свят е по-широк от отношенията с един единствен човек, дори това да е най-близкият човек, че сме важни и интересни на другите, ни прави по-силни и уверени в себе си.
Близост
Оставяйки един на друг правото на общуване с приятели и познати, ние укрепваме взаимното доверие, а енергията, почерпена от срещата с други хора, прави досега ни до партньора по-интересен и по-ярък. Наличието на приятели и познати освобождава съпруга от необходимостта да бъде наш единствен изповедник, който слуша и съпреживява всички наши съмнения и тревоги.
Да, поддръжката от любимия човек е много важна, но отговорността за нашето психично благополучие, която партньорът трябва да носи сам, може да не сближи двойката, а напротив, да я раздалечи.
Избавяне от стреса
Споделяйки с други хора мисли, впечателния и преживявания, ние получаваме възможността отново да преживеем и оценим съвместния си опит с партньора, отново да прелистим страниците на нашата обща история. Отношенията с партньора трябва да бъдат приоритет и ако за него е важно да прекара времето си точно с вас, а не други хора, това трябва да приемете с отворено сърце.
Главното е да се намери и съблюдава балансът и тогава отношенията с приятелите ще привнасят във вашия съюз нови емоции и ще ви дават възможност да погледнете на любимия човек отстрани, за да осъзнаете отново колко ви е скъп той.
Аналитикът Лев Хегай разбива мита за идеалния партньор. Ето какво споделя той от опита си.
В основата на отказа от „външни” връзки и обвързване единствено с партньора лежи архитипичната мечта за съединяването личността с втората й половина. Т.е. ако женското начало „ин” и мъжкото „ян” идеално се допълват един друг, ние добиваме усещането за цялостност и всички наши потребности ще бъдат удовлетворени по чудесен начин.
Тази дълбока мечта е невъзможно да бъде сподавена с никакви разумни доводи. Хората са търсили и ще продължават да търсят партньора, който им подхожда идеално. Всички стабилни връзки са основани на често безсъзнателно, скрито съглашение, че партньорът е един единствен. Откзът от приятели и познати допълнитено потвърждава неговата значимост и избраност.
Тук е важна способността двамата партньори да различават реалното и символическото. В рамките на отношенията си те могат да играят ролята на идеален съюз, но при това е важно да разбират, че партньорът е реален човек със своя воля и съдба, недостатъци и проблеми.
Отдаването изцяло и само на него не ни прави по-близки. Затова своята безсъзнателна и дълбока потребност от «предназначената половинка» трябва всеки да уважава, но да не й се поддава изцяло. Желанието да направиш партньора си център на своя живот е своего рода опит да се върнеш в детството и да получиш онова, което ти е липсвало.
От гледна точка на психоанализата цялостното отдаване на партньора, потъването в него, е обусловено от невротична потребност от сливане и симбиотични отношения. Често в историята на такива хора откриваме детски травми, които са усложнили преминаването на етапа на онази особена близост, която съществува между майката и детето. Понякога това носи защитен характер: ние буквално бягаме от отговорността за собственото си развитие.
Чертите на зависимост в различна степен присъстват у всеки от нас. В крайна сметка обаче опитите да подменим дружеските връзки с общуване само с един единствен човек е само знак за нашата недостатъчна зрелост.
