Защо сънуваме починалите си близки

Защо сънуваме починалите си близки

Според някои съновници, сънуваме покойниците, когато в живота ни предстоят промени. При това, ако дошлите в нашия сън са тъжни и потиснати, трябва да се готвим за неприятности, а ако са весели и щастливи, предстои ни нещо добро.

Според едно народно поверие починалите ни се присънват при рязка промяна на времето. Даже има хипотези, че това е свързано по някакъв начин с промените в атмосферното налягане, когато фантомите или привиденията са способни да проникнат в подсъзнанието на спящия – тоест, те получават сила и възможност действително да ни посетят по време на сън.

Друго народно поверие гласи, че починалите хора не прекъсват веднага връзката си с нас. Понякога починалите родители продължават да се грижат за децата си, като ги предупреждават за опасности или споделят радостите им. Често починалите роднини се опитват на напомнят нещо важно на живите, а нямат друг начин да се свържат с тези, които са в плът на земята.

Съществува твърдо убеждение, че сънищата за умрели хора не се отнасят към жанра на ужасите, а напротив, често са пророчески сънища. Струва си да се вслушаме в думите на починалите, тъй като всички те са правдиви, за разлика от другите персонажи, които могат да се появят в нашите сънища. В много съновници на различните роднини се определят различни роли. Например, дядовците и бабите сънуваме, когато трябва да се случи нещо значително, а родителите идват в съня ни, за да ни предупредят от беди, неприятности и необмислени постъпки, които биха могли да имат лоши последици.

Проверена във времето поличба е, че ако покойниците викат човек със себе си, прегръщат го и го целуват, е възможно да предстои трагедия със смъртоносен изход или неизлечимо заболяване. Рядко човек може да контролира съня си, но в този случай трябва да се постарае да излезе от прегръдката, да се обърне и да си отиде, без да се оглежда. Категорично не трябва да се дава в съня нещо на приснилия се роднина, даже ако той е бил добър човек, когото много сме обичали приживе.

И напротив, добра поличба е да се вземат подаръци от покойниците, тя означава близко щастие и богатство. Ако на сън покойникът се интересува какъв подарък искате, по-добре не посочвайте нищо конкретно. Просто кажете, че бихте искали да получите най-скъпия и хубав подарък. Тогава в реалността ще се осъществят най-съкровените ви желания и всичко ще се подреди както не сте и сънували.

Съвременните изследвания на учените показват, че повече от половината от жените и малко по-малко от половината мъже периодично виждат насън своите роднини и познати, които вече са в по-добрия свят. Само някои хора виждат постоянно подобни сънища. Тези сънища се наричат различно – сънища на тъгата, сънища на посещенията и даже сънища на утешението. Всичко зависи от онова впечатление, което сънят е произвел. Понякога покойниците в сънищата на живите сякаш продължават да живеят своя живот.

Случва се майка, загубила детето си, да го вижда в продължение на няколко години на сън, при това синът или дъщерята растат, завършват училище, започват самостоятелен живот и даже се женят. Понякога децата се прощават в съня с родителите си и казват, че вместо тях ще дойде друго дете. Впечатляващо е, че подобна промяна на сън може да подтикне човек да осинови дете или пък с радост да научи, че му се е родил племенник или внук. Случва се починалото дете по този начин да съобщава за предстояща бременност, при това даже по-рано от деветте месеца преди раждането на свое братче или сестриче.

Във всеки случай не трябва да се отнасяме като към безсмислица към сънищата, в които идват нашите починали близки. Даже ако не вярваме в съновниците и народните поверия, си струва да се замислим за собственото си психическо състояние и при необходимост да потърсим помощ. Много хора не се плашат от подобни сънища, напротив – радват се, че могат да поговорят с близките си хора. Но ако подобни сънища пречат на реалния живот, предизвикват страхове и ни карат да страдаме, най-добре е да потърсим причината за тях.

Възможно е да останало чувство за вина за неизпълнени приживе обещания, тогава може да помогне психотерапевтът. Възможно е на човек да му липсва общуване и то да се зацикли на старите си взаимоотношения – в този случай отново може да бъде полезен психолог или психотерапевт. Или прост трябва да намерите сили да разширите възможния си кръг от познати.

Във всеки случай, не бива да се боим от сънищата, в които участват наши починали близки и роднини, а просто да понаблюдаваме и да се утешим с това, че техният образ не се е изтрил от спомените ни.