„Бях на волейбол, играхме карти с Пешо, задържаха ни в офиса, отивам в командировка за два дни”. Или „много ти отива новата рокля”, „ ама новата колежка е много грозна, как можа да си помислиш, че я свалям”. Все вариации на реплики, които сме чували и ще чуваме докато свят светува. Мъжката лъжа. Този естествен целогодишен полъх в ушите ни. Толкова често улавян в крачка от безпогрешните ни пеленгатори.
Дали тя има уши на..гърба си?
Не точно на гърба си, но при всички положения ушите на Евините щерки хващат по-добре лъжата. По-добре развитият сензорен апарат на жената улавя и анализира цялата информация, а високоскоростният обмен между двете полукълба на мозъка и я прави способна да съчетава и съпоставя всякакви сигнали – думи и жестове. На повечето мъже им е трудно да „метнат” нежната си половинка докато са пред очите и. Без изричната цел да научат силния пол да лъже по-добре, учените вече знаят, че ако един мъж иска да излъже нежната си половинка, той трябва да го направи по телефона, в скайп, с писмо, скрит под одеалото или на тъмно.
Защо е така?
Всяка жена има своите начини да хване в лъжа силната си половинка. Вероятно до голяма степен за това помага и тънко познаване на характера и навиците на интимния партньор. Жената е програмирана да чува бебешкия плач посред нощ, докато бащата може и да не го долови и да продължи да си хърка чинно и послушно. Именно народното творчество е родило репликата „Сине, ако ти се доходи до тоалетната през нощта, събуди ме по-настоятелно с „Тате, тате, пишка ми се. И …мама ще стане да ти помогне.” Ако в далечината малко кученце плаче, жената ще го чуе на секундата, въпреки, че едва ли ще го локализира. Затова пък ако мъжът го чуе, безпогрешната му ориентация на ловец, която дреме в клетките му, ще открие точното място на животинчето.
Момиченце на една седмица разпознава безупречно гласа на майка си или на друго бебе от останалите звуци в помещението. Не и едноседмичното момченце обаче. Женският мозък има способността да разделя и категоризира звуците и да ги разграничава. С това се обяснява умението на дамите да слушат събеседника си, гледайки го очи в очи като в същото време могат да следят и друг човек. Това е и причината мъжете да се затрудняват да следят разговор докато върви фонов звук от радио, телевизия, гукащо бебе наоколо или бучаща пералня. Дали е мит прословутото умение на жените да правят няколко неща едновременно (включително да доловат лъжа на секундата) или не, в това не можем да бъдем сигурни, но пробвайте теста с първата десет-минутка на партньора си в чисто нова обстановка с много и непознати лица. Идете на изложба, прием, 20 мин по-рано на концерт, театър или кино като предварително го помолите да се опита да се ориентира в човешки взаимоотношения. Ако изобщо се съгласи на подобен експеримент – ей така, заради спорта, ще видите колко безпомощен ще се почувства той. За сметка на това ще ви даде безупречна информация къде е имало аварийни изходи за евакуация, каква е била марката климатици и от какъв материал е бил парапета на витите стълби. Ако обаче отидете с приятелка, не е нужно изобщо да и поставяте задача да следи човешките взаимоотношения. Стойте и гледайте колко експресно сам ще и потече словесния поток за това – кой на кого е гадже, кой кого лъже в момента, на коя жена и е досадно да е с мъжа си тук, кой симпатяга е „хвърлил око” на дамата в розово и пр.
Дъщерите на Ева имат по-силна чувствителност да четат тоновите промени в силата и височината на гласа. Това им помага да улавят емоционалните промени при децата и при възрастните. Ако дъщеря в пубертета има любовни терзания с гаджето в училище, майката е тази, която първа ще долови промени в тона на детето и ще попита за проблем. На бащата няма и да му хрумне, че нещо не е наред. Затова и на всеки мъж,който може да пее вярно в тон, се падат осем жени, които също го могат. Оттам идва и често изпозваната фраза от жените „Не ми дръж такъв тон!” когато спорят с мъже. Клетите господа обаче, в повечето случаи изобщо не разбират за какво става въпрос.
Бебетата момиченца, след проведени тестове, са реагирали почти два пъти повече на „тънък” звук, отколкото момченцата. Инстинктивно майките по-често пеят песнички на момичешките си бебета, за да ги успокоят, а на момченцата – говорят или си играят с тях. В интуицията, дадена ни от природата се крие и разковничето защо се справяме по-успешно в морето от човешки говор. За сметка на това обаче, във фибрите на мъжете е заложена удивителната способност да улавят, разчитат и дори – възпроизвеждат животински звуци. Не, че това толкова им е нужно днес – в офиса, на строежа, в колата или където и да е в забързания градски живот. Минали са хиляди години, откакто предците ни са живели в пещери и са си набавяли храна, ловувайки. Смята се, че човекът е еволюирал много. И сигурно е така. И все пак до голяма степен уменията на мозъка ни, инстинктите ни и първичната ни реакция в различни ситуации са генетична памет, която носим оттогава. От времето, когато сме набавяли храната си не от супермаркета, а сме търчали по полята, за да си я уловим.
Елинор
