Хелън Фишър, известен американски антрополог от Ратгерския университет, смята, че стремежът на двойките да се разделят на четвъртата или на седмата година от брака е обусловено от аналогичното поведение на нашите далечни предци. Тя прави това откритие, докато събира материалите за своята книга „Анатомия на любовта – естествената история на моногамията, измяната и развода”. Изследователката анализира данни за разводите в различни страни и обръща внимание на факта, че макар и средната продължителност на брака да е 7 години, разведените най-често се разделят на четвъртата година от съвместния си живот.
Впечатляващо е, че тази статистика най-често засяга двойките, които са в пика на своята детеродна възраст – мъжете късат отношенията си на 25-29 години, а жените – в периодите от 20–24 години и от 25 до 29 години.
Според мнението на биоложката, това поведение е ехо от далечното минало. В обществата на ловци и събирачи жените са раждали примерно веднъж на четири години. На тази възраст децата са преминавали към обучение и възпитание от цялото племе, а родителите получавали възможност да си изберат нов партньор. От гледна точка на еволюцията такава стратегия дава възможност да се остави генетично по-разнообразно потомство. В този смисъл, разводът на четвъртата година от брака може да е рудиментарен остатък от тази древна епоха на развитие на човечеството.
Наблюденията в природата помагат да се намери отговор на въпроса защо много хора се разделят, когато децата им са вече пораснали, смята Фишър. И отново прави паралели, този път с представителите на фауната. Например, 90 процента от птиците правят семейни съюзи, за да създадат и възпитат потомство, но и пернатите остават заедно само до момента, когато малките им започнат самостоятелен живот. „Птицата, която мъти яйцата си, ще умре от глад, ако партньорът не я храни. Само някои от бозайниците са в същото положение. Например, лисиците имат много рядко мляко и са принудени непрекъснато да кърмят малките си и да чакат, докато мъжките им донесат храна в дупката. Когато порасналите лисичета се отделят от родителите, те също се разделят”, обяснява Фишър.
Изследователката отбелязва, че само 5 на сто от бозайниците се обединяват в семеен съюз за отглеждане на децата си. Сред приматите този показател е доста по-висок – 25 на сто от видовете са моногамни.
