
За възникването на ефекта дежавю отговаря слепоочният дял на главния мозък, казват учени от Тексаския университет A&M.
Ефектът дежавю – че вече сме виждали нещо, вече сме го преживявали или отнякъде познаваме напълно непознат човек, според изследването на учените, е познат на 60 до 80 на сто от хората. Това явление е почти винаги мимолетно и може да се прояви в най-различни моменти. Независимо от многобройните изследвания, в научните среди все още няма единно мнение какви са причините за появата на дежавю.
„Според изследването, около две трети от хората са изпитвали ефекта дежавю поне веднъж в живота си. Ако разберем как работи паметта, ще можем да установим откъде идва дежавю“, казва Майкъл Хук, доцент от катедрата то неврология и експериментална терапия в Тексаския университет A&M. По думите му, дежавю е свързано с индивидуалния опит на конкретния човек, затова е изключително трудно да се проучи този ефект в лабораторни условия.
Ефектът дежавю може да бъде обяснен с начина, по който се запомнят нещата и събитията в мозъка. Дългосрочните спомени се съхраняват в слепоочната част на главния мозък. Изследователите установяват, че при хората, които страдат от слепоочна епилепсия (състояние, при което дейността на нервните клетки в мозъка се нарушава и започват гърчове), честотата на възникване на дежавю се увеличава.
„Клиничните резултати показват, че някои пациенти, които страдат от слепоочна епилепсия, изпитват дежавю почти като предупреждение преди припадъка“, обясняват лекарите.
Каква е обаче причината за дежавю при здравите хора без епилепсия? Някои изследователи описват това като своеобразна грешка в работата на мозъка, при която невроните възприемат дадена ситуация като вече виждана. Има и хипотеза, че аномалните електрически импулси, които предизвикват епилепсия, могат да се срещнат и при напълно здрави хора. Подобен пример е непроизволната мускулна спазма, която се появява при човек преди заспиване.
Друга причина за дежавю при здрави хора може да е свързана с това, че мозъкът се опитва да създаде цялостно възприятие на околния свят в условията на ограничена информация. Например, дежавю може да се получи при аромат, който мозъкът приема за познат. Мозъкът се обръща към дългосрочната памет и на човек му се струва, че ситуацията вече се е случвала.