Защо не трябва да се празнуват „45 години” от сватбата – една семейна история

Защо не трябва да се празнуват „45 години” от сватбата – една семейна история„45 години” на британския режисьор Андрю Хей е стилен и целенасочен разказ за внезапния тъжен завой в един дълъг семеен живот, който до този момент е изглеждал прекрасен. Докато едно неочаквано събитие го разтърсва в навечерието на семейния юбилей.

Преди 45-ата годишнина от сватбата си главната героиня Кейт (в ролята е великолепната Шарлот Рамплинг) е принудена отново да си спомни за призрака от миналото – първата любов на мъжа й Джефри, която явно е останала в сърцето му. Неочаквано в швейцарските Алпи намират замръзналия в леда труп на първата любима на Джефри и става ясно, че тя е загинала бременна. Мъжът веднага се приготвя да замине за Швейцария, а Кейт разбира, че съдбата й е отредила ролята завинаги да бъде „№ 2” в живота на съпруга си. Не любима жена, а „принудителна необходимост”.

Докато Джефри се опитва да изглади ситуацията, Кейт все повече и повече се потапя в страданието си, вглеждайки се с ужас в отминалите години и постепенно отдалечавайки се от семейството.

На пресконференцията при представянето на филма на „Берлинале” режисьорът Андрю Хей казва, че е заснел филм „за онези неща, които не могат да бъдат определят в живота ни и за това, че понякога най-съкровените тайни изплуват на повърхността и могат кардинално да преобърнат всичко”. Като акцентира върху страданията на главната героиня, той оставя финала открит, намеквайки, че както често става в живота, героинята сама трябва да реши какво да прави занапред.
Журито на „Берлинале” оцени по достойнство играта на Том Кортни (Джефри) и Шарлот Рамплинг (Кейт) и ги удостои със „Сребърна мечка” за най-добри актьор и актриса.
Снимка: БГНЕС