Защо жените са свикнали да романтизират образа на любовника? И в реалността той винаги ли съответства на онези качества, които му приписваме? Защо любовникът ни се струва по-сексуален от съпруга? По тези въпроси пред psychologies.ru разсъждава сексологът Катрин Блан.
Според нея самата дума любовник недвусмислено подчертава сексуалната природа на отношенията. Така или иначе е странно да си избираш любовник по други критерии, различни от сексуалността, без да изпитваш към него физическо привличане. Несъмнено любовникът е сексуален, дори да не е първи красавец. Обусловено ли е това от неговия глас, поглед, черти на лицето, сила, нежност, умението му да слуша, от аромата му, опита му, чувствеността или дори увереността в себе си, с която той демонстрира своето желание?
Във всеки случай той е толкова сексуален, че жената, покорена от него, е способна на всичко. Тя е готова до промени отношението му към нея, обича дори онова, което у него съвсем отсъства, страда заради неговото отсъствие в ежедневието й, нарушава моралните норми, пренебрегвайки своите задължения и обвързаности.
Въпросът е друг – в сравнението, по-точно в противопоставянето на мъжа и любовника. Задължително ли е първият да бъде възприеман като по-малко сексуален, за да бъде така оправдана потребността от втория? Мъжът като причина за невярността на жената? Такива предположения ни позволяват по-добре да разберем яростта, която чувства измаменият мъж: в очите на обществото любовните утехи на жената встрани от дома свидетелстват за отсъствието у съпруга на мъжественост и сексуална привлекателност.
Но нима наистина любовникът е дотолкова еротичен и мъжественен, че жената е готова да отиде на такъв риск? Или работата по-скоро опира до любопитството към другия, до личното търсене на нови усещания, които възникват при всеки един нежен поглед на чужд мъж, каквито и да са неговите недостатъци… в това число и недостиг на мъжественост?
Може ли да се усети сексуално привличане към човек, без при това да включиш собствената си фантазия? В любовните отношения реалността и фикцията определено са преплетени. Освен това не трябва да се забравя, че много от тези «неотразими» любовници са нечии мъже.
Любовникът не е този, който е «по-добър» от мъжа. Любовникът е просто «друг мъж». Той предлага на партньорката си нов поглед към нея самата и към нейната сексуалност. Жената го възприема като «завоевател» и затова той й позволява да въплъти у него потиснатите си желания, докато съпругът й се оказва въплъщение на „дълга”.
Еротизмът на любовните отношения се ражда по време на среща, чрез усещането за свобода и ярка интрига. Именно в тази игра на погледи, хвърлени един на друг, избухва или угасва сексуалното желание. Това доколко е привлекателен за една жена мъжът й или любовникът, зависи не от реалните мъжки качества, а от това от какво повече в момента се нуждае една жена – от подреден, оразмерен и спокоен социален живот или от приключения и любовни ласки.
