Факт е: повечето хора обичат да обсъждат жените, прибегнали до промяна на външността си с помощта на пластичната хирургия. Т.е. опитали са се да станат по-красиви и по-привлекателни. Това обаче понякога дразни. Дори прекалено. Защо е така, опитва да обясни писателката Марта Кетро.
Прието да се смята, че в отношението на жената към своето собствено тяло обществото няма какво да се меси. Всяка дама сама избира половинката си, решава колко деца да има, според силите си отстоява собствената си индивидуалност в битка със стандартизираните представи за красота. И все пак има сфера, в която жената е абсолютно несвободна – почти всеки започва да говори зад гърба й, ако види, че тази жена е използвала пластична хирургия. Достатъчно е да зърнат новото й лице, за да тръгнат приказки от рода на „Тя е изгубила чара си“, „Не прилича на себе си“, „Трябва да се остарява достойно“.
Дори въпросната тунингована дама да не е светска знаменитост, буквално всеки нейн познат ше пошушне зад гърба й, че преди намесата на пластичния хирург тя е изглуждала по-добре.
С подобна съпротива се сблъскват жените, решили сериозно да променят външния си вид. Примерно да отслабнат. Околните са готови до посиняване да им обясняват, че техните бивши 120 килограма са далеч по-прекрасни от настоящите им 60, че мускулите им ги правят мъжествени, а да променяш вида си с диети и тренировки е вредно. При това същите тези хора неведнъж са обсъждали под сурдинка и са се кръстили, как формите на въпросната жена са отпуснати и тя трябва да се знимава с диета и спорт. Не зная дали в случая става дума повече за завист, за желание да имаш край себе си предмет на насмешка или съжаление за изпуснатата обичайна картинка.
С две думи светът казва: не смей да се променяш, бъди на този „рафт“, на който си сложена от Бога и на който сме свикнали да те виждаме, може дори да те обикнем такава, различна не си ни нужна.
Освен това жените, внезапно изгубили красотата си, са поддържани с охота, за разлика от онези, които изведнъж са се разхубавили.
Във всеки случай жената след пластична операция е подложена на натиск. Отказват да я приемат такава, обявяват я за жертва на модата, дори да е изпипала у себе си уникално по хубост лице. Погледнете Шер, приличаща на извънземна – втора такава няма. Тя се самоизразява чрез изменение на външността си доста по-ярко, отколкото тийнейджърът с халка на носа. Хората обаче гледат лицето й пренебрежително. Да, това е маска. Но е уникална.
В случаи дори на незначителни корекции обществото демонстрира крайно неодобрение. Нападките към новата визия на Рене Зелуегър се свеждат до възмутеното „Не можем да я познаем“. Извинявайте? Вие сигурни ли сте, че тази силна и талантлива жена съществува заради това, за да ви бъде на вас комфортно във вашия свят? Дженифър Анистън се извини десетки пъти за своя нов нос, обяснявайки операцията с медицинска необходимост. Но нима лицето й не й принадлежи?
Най-разпространената претенция – пластичната хирургия унищожава бръчките, които пък са отпечатък на вашия характер. Честна дума, има физиономии, които, като ги видиш, си казваш: По-добре тези следи да ги няма.
Слабите бръчки между вещите, уморено отпуснатите устни в края – задължително ли е да ги носим цял живот? Не, ако някой реши да се промени. Кому е нужно той да бъде укоряван за това?
Има случаи, при които жената се чувства млада и жизнена, но когато се погледне в огледалото, това я връща към печалната реалност. Защо да не приведе външния си вид в унисон с вътрешното си усещане? Защо се дразните, когато човек, дори когото не познавате отблизо, излезе извън тази реалност, която вие сте му отредили?
Петдесетгодишна актриса е премахнала „веселите лъчи“ край ъгълчетата на очите си. Какво ви влиза в работата? Свикнали сте с нейните бръчки, но нейните бръчки са неин личен избор.
Да, живеете с несъвършения си нос и сте се примирили с това. Но това е наш избор, а нейният е друг.
Влудява ви, когато неособено млада дама отхвърля от раз десет години от вида си? Безпокоите се, че ще имате още една конкурентка за брачното ложе? Това ли е?
Обикновено всички претенции завършват с коронната фраза за достойно стареене. Според мен тези претенции трябва да се преадресират към жените, които нападат тунингованите. Първият признак на недостойното стареене се състои в това да ви вбесява чуждата красота на по-младите.
Можем да кажем още само едно: ако на вас по една или друга причина не ви се воюва с времето, остарявайте достойно и не бълвайте змии и гущери срещу онези, избрали различния път!
