Играта пред екрана на монитора може да отнеме много време и да яде от времето за други занимания. И все пак има много хора, които го предпочитат. При това, далеч не само младежи, както може би си мислите. Компютърните игри могат да грабнат хората от всяка възраст, пол, семеен или професионален статус. Защо? Най-простият и неразбираем за не-играчите отговор е: така релаксирам. Или: така свалям напрежението от работния ден.
Или просто: обичам да играя!
Според психолозите най-примамливото качество на компютърните игри е „пренасянето в друг свят”. Те дават възможност да се потопите в този свят много дълбоко, на физическо равнище да усетите адреналина на виртуалната реалност. Ситуацията в играта дава възможност да се почувствате свободен така, както никога не е възможно „на живо” в реалния свят. Най-страшното последствие от грешка в играта е просто да я затворите и да започнете отначало.
Игрите са привлекателни с това, че ви позволяват да почувствате нещо, което не ви достига в реалния живот. И съответно – да не чувствате или изпитвате други неща, които се изсипват на главите ви в излишък в реалността. Освен това, някои игри дават шанс за превъплъщение – да влезете в роля, да бъдете привлекателен персонаж, да бъдете някой друг, в чиято кожа ви се иска да влезете.
Да бъдеш герой
Много игри, особено ролевите, дават възможност да се почувствате човек, различен от реалния свят. Например да бъдете смел, мъжествен, силен и благороден спасител на десетки невинни жертви на ужасно чудовище; или да сте красива, умна, изключително привлекателна млада дама-археолог, готова да жертва живота си заради няколко невероятни артефакта.
Възможността да почувствате собствената си сила, привлекателност, способност да рискувате и успешно да решавате хитроумни казуси и загадки (геймърите ги наричат квестове) е равна почти на наркотик. Колкото по-силен е той, толкова по-малко са възможностите да почувствате нещо подобно в реалния свят.
Да убиеш чудовище
Много игри имат ярко изразен агресивен контекст – да убиете колкото може повече врагове, да унищожите ужасен злодей, да излезете победител от схватка с чудовище. Геймърът усеща хазарт, сила, невероятна мощ и дълбоко удовлетворение от масовото унищожение на виртуални същества. У някого може да възникне впечатлението, че игрите предизвикват агресия, каквато у човека не е съществувала преди това. За мнозина това е достатъчно мощен довод срещу компютърните игри.
Защо все пак тези игри са толкова привлекателни, да кажем за съвършено кротки и мирни в обикновения живот хора? Защото те позволяват да се прояви съзнателно подтисканата агресия. Дават възможност човек да изрази това, което не може да си позволи да проявява в реалния свят – а според психолозите всяко силно подтискано чувство става все по-силно и силно вътре в човешкото съзнание. Виртуалната реалност е безопасна, тя дава възможност да не изпитвате страх и чувство на вина – пак чувствата, които са основа за подтискане на агресията. Увлечението да се играят агресивни игри е опит да се влезе в контакт със собствената агресия и евентуално да се научи човек да я управлява. Но често този опит търпи неуспех, защото виртуалната реалност е много различна от реалния живот.
За извинение на тези увлечения (ако има защо да се оправдават) нека припомним японския фирмен опит. В доста фирми има спортна зала с чучела на най-големите началници. Когато служителят се почувства прекалено подтиснат, той може да влезе в залата и да „пребие” някое от тези чучела, спасявайки се по този начин от вътрешната агресия, която го обзема при несправедливи решения.
Да хвърлим един пасианс
Цял огромен раздел от компютърните игри (например, логическите) са създадени да помагат в момент на принудително очакване. Например да хвърлим един пасианс или да изиграем един тетрис, да напукаме малко балончета? Понякога става така, че тези невинни игрички започват да отнемат и от времето за работа, а простата и монотонна игра ви кара да повтаряте и повтаряте нивото, което не ви се удава веднага…
Запълвайки вниманието си, като се съсредоточава върху решаването на малки задачки с различна сложност и наблюдава как се менят визуалните образи на цветни балони, карти, картинки, човек всъщност се отдалечава психологически от състоянието на тревожност. За кратко спира потока от тревожни мисли и образи. За съжаление, с връщането към реалността се връща и реалната тревога.
И кратък послепис: Представете си човек, прикован в инвалидна количка, който няма почти никакви възможности за развлечение. Ако този човек играе шах, ще го осъдите ли? А играейки ролева игра, в която за няколко часа се чувства здрав, силен и способен на подвизи, този човек може да намери сили да направи важна стъпка в реалния живот , за да бъде наистина важен – например да се занимава с някакъв вид подходящ за него спорт или да напише интересна статия за състоянието си. Реалният живот никога не е само бял или само черен, вгледайте се в нюансите!
