Едно малко момченце-сираче вървяло по пътека през гората и плачело. Не знаело къде да отиде, било гладно, самотно и много нещастно. Постепенно станало тъмно. Момчето гледало към звездите и се разкъсвало от ридания:
– Казвали са ми, че Бог обича всички. Но явно мен ме е забравил… Той има много работа и едва ли успява да иде навсякъде!
Изведнъж една звездичка се спуснала от небето и се превърнала в блестящ ангел.
Ангелът леко се приземил и пристъпил към момчето.
– Дошъл си да ме вземеш на небето ли? – попитало момченцето.
– Не, дойдох при теб да ти кажа, че за да успява да стигне до всички, Бог е създал майките, – отговорил Ангелът.
– Но аз нямам майка, – отново заплакало сирачето.
Ангелът го хванал за ръка и го повел през тъмната гора. Някъде на края й бил домът на горския. Прозорците му светели. Ангелът отворил вратата и казал на момчето:
– Влез вътре.
Момчето плахо почукало и отворило вратата на къщата. Цялото семейство седяло около масата и вечеряло.
– Ти пък откъде се взе? – учудил се горският.
– Ангелът ме доведе, – прошепнало момченцето и се огледало. До него нямало никого.
– Ангелите ни изпратиха три деца, а ето сега и още едно, – усмихналата се жената.
Тя настанила сирачето до масата и му дала парче сладкиш.
– Вие ли сте моята майка? – плахо попитало момчето.
Жената го погалила и ласкаво казала:
– Разбира се, момчето ми. Всяко дете трябва да има мама, която да го обича.
