Целият филм «Такси» е заснет по улиците на Техеран. За първи път в годините на домашния си арест и забраната да се занимава с кино камерите на Джафар Панахи пътуват из града, в който режисьорът е обявен за престъпник. Този филм обаче е много повече от политически протест. В лентата си „Това не е филм” Панахи търси свободата в самата природа на киното, в силата на въображението. В „Такси” въобръжението се преплита с реалността, създавайки през зрителя множество малки сюжети от монотонния делничен поток.
Панахи сяда зад волана на таксито, в което са монтирани няколко камери. В колата му попадат най-различни хора – от учителка и търговец с пиратски дискове до приятелка-адвокат, на която са забранили да практикува професията си в близките 3 години. Някои от пътниците виждат камерите. Дали всичко, за което разказва режисьорът, може да се вземе за чиста монета? В някои моменти той сякаш намига на зрителя, един-два пъти мести гледната точка на камерите в колата. Като се добави към това периодичното снимане от страна на пътниците с телефон или фотоапарат, изглежда никога няма да кажем със сигурност имали в този филм разлика между измислицата и истината.
С „Такси” започва дискусия за моралните координати на човека, готов да открадне. Панахи, обявен от държавната власт за престъпник, изследва палитрата на моралните измерения в нарушаването на закона. С какво се отличава бродягата, който прибира случайно изтървана на асфалта солидна банкнота от режисьора, който се опитва да измъкне от това сюжет за филм? Какво е лицето на престъпника? Отначало режисьорът не успява да обърне обектива към него и той се скрива в тълпата. После влиза в таксито и краде самата камера. Но много ли се отличава обикновеният крадец, който лишава режисьора от техника, от безликата държавна машина, която му забранява да снима?
Случаен пътник в колата се оказва начинаещ режисьор, който пита Панахи как да избира сюжетите си. Всички книги са вече написани, всички филми са заснети, казва Панахи. Киното трябва да се появи от собственото ти въображение. И този път той успява да създаде филм от нищото, въпреки забраните.
\“Такси\“ е третият филм на Панахи, заснет след като той бе осъден от иранските власти за антиправителствена дейност и му бе забранено да снима в продължение на 20 години, както и да напуска страната. Режисьорът, който е и сценарист, е един от най-известните представители на „новата вълна” в иранското кино.
Филмите му са печелили награди от много престижни международни фестивали, в това число „Златна камера” от Кан, „Златен леопард” от Локарно, „Златен лъв” във Венеция и „Сребърна мечка” от Берлинале 2006. „Такси” бе награден и от международната федерация на кинокритиците ФИПРЕССИ.
Сега той не можа да присъства на Берлинале 2015 и наградата „Златна мечка” получи племенницата му Хана Саиди.
Снимка: БГНЕС
