Някога, много отдавна, Бог решил да направи от глина десет мъже. Те имали различни занимания на земята – един орял земята и сеел жито, друг пасял овце и кози по ливадите, трети ловял риба от бързите планински потоци… Живели мъжете спокойно сред природата, разменяли си благата, които произвеждали, и всички били доволни.
Минало обаче доста време и мъжете усетили, че нещо не е съвсем наред. Нямало кой да ги весели, да им пее вечер край огъня, да приготви уловената риба… Събрали се мъжете, помислили и накрая отишли при небесния Отец. Помолили се:
– Господи, всичко си имаме, но нещо не ни достига. Много е скучен животът ни.
Господ на свой ред помислил малко, после на всеки от тях дал тесто и заръчал:
– Нека всеки от вас направи по свое подобие жена, каквато ще е по негов вкус – пълничка, висока и слаба, ниска, с къдрави коси или с прави, руса или брюнетка… А аз ще им вдъхна живот.
След това Господ поднесъл на мъжете бучки захар на една тепсия и казал:
– Тук има десет бучки захар. Нека всеки вземе по една и я да даде на своята жена, за да ви е сладък животът с нея.
Всички изпълнили поръчаното. Когато бучките свършили, Господ се разгневил:
– Сред вас има мошеник. В тепсията имаше единадесет бучки захар. Кой от вас две бучки?!
Мъжете мълчали.
Разсърдил се Господ, взел жените, разбъркал ги, а след това дал на всекиго друга жена, на случаен принцип.
Оттогава деветима от десет мъже смятат, че чуждата жена е по-сладка, защото е изяла една бучка захар в повече.
И само един е наясно, че всички жени са еднакви, тъй като допълнителната бучка захар я е изял той.
