В живота това се случва – по една или друга причина майката се оказва сама и трябва без помощта на бащата да възпитава детето. Според една любопитна световна статистика самотните майки днес са не толкова жертви на обстоятелствата, а героини на нашето време, съзнателно отказали се от неперспективния съюз с неподходящия съпруг и баща. Отделен е въпросът, че пак според статистиката все повече съвременни жени стигат до решението да родят дете и да се грижат за него без подкрепата на мъж.
Трябва да кажем, че според психолозите грижата за дете и подрастващ без баща е нелека задача, тъй като изисква от майката двойна отговорност. При това е важно грижата за детето да не се превръща в упражнение за повишаване на собствената самооценка. Главният мотив във вашите отношения трябва да е любовта – чиста и и без уговорки. Ако такова чувство липса или пък недостига, трябва да се постараете да го научите. В тази насока могат да ви помогнат различни „умни“ книги, между които бестселърът на полския педагог Януш Корчак „Как да обичаме детето“.
За да разберете достатъчна ли е вашата любов, за да възпитате добър човек, може да се запознаете със съветите на клиничния психолог и психотерапевт Олга Голосова, опитен специалист и майка с 13-годишен стаж. Нещо като на принципа на теста: ако тези правила съответстват на вашето виждане за ситуацията, по-скоро сте на верния път към хармонични отношения със собственото дете и неговото щастливо бъдеще. Ако тези правила обаче предизвикват у вас негодувание или недоумение, поставете се на мястото на обекта на вашата грижа и просто ги прочетете още веднъж. Възпитанието е отборна игра, успехът в която зависи от интересите и особеностите на всички играчи (макар и съвсем малко), каквото е едно семейство.
– Детето е гост във вашето сърце, а не обект на изпълнение на вашите надежди и желания. Не подтиквайте детето по пътя на вашите собствени нереализирани амбиции.
– Грижата за детето е не само дълг, но и ваш избор. Вие сте го създали, защото сте го искали, а не защото някой ви е принудил.
– Никога не говорете лошо за бащата. Всяко дете иска да знае, че е родено от любов.
– Бъдете честни. Не лъжете за дреболии, не обещавайте онова, което никога няма да изпълните.
– Доверявайте се на детето. Позволете му да се учи от собствения си опит.
– Ако поведението на детето предизвиква у вас дискомфорт, това още не означава, че то се държи лошо и неправилно. Възможно е вас просто да ви мързи да играете с него, да отговаряте на глупавите (от ваша гледна точка) въпроси и въобще да му обръщате внимание.
– Детето, както и вие, се нуждаете от думи, пълни с любов и ласка, а не от грубости, викове и шамари.
– Каквото и да говорите на детето за житейски идеали и за правила на поведение, то в крайна сметка се държи така, както се държите и вие. То просто копира вашето поведение, а половината от думите въобще не достигат до него.
– Детето се нуждае от свобода, а не от диктат. Уважавайте желанията му, предоставете му лично пространство и право на самоизразяване.
– Вие сте наставник, но не тиран.
– Отчитайте интересите и възрастта на детето – на 5 г. никой не може да се насочи към професия и кариера.
– Постройте стълба на отношенията: главният човек е родителят, после идват бабите и дядовците и чак тогава – възпитателите и учителите.
– Бабата не е майка, не е детегледачка и не е домашна прислужница. Освободете се от зависимостта й – не превръщайте дома си в още едно жилище за своята майка.
– Заемете се със себе си: имайте собствени цели и интереси, различни от потребностите на вашето дете. Не казвайте „Отиваме на детска градина“, а „Водя детето на детска градина“.
– Не се опитвайте да замените бащата. Вие сте майката и това е достатъчно. Ако в живота ви се появи приятел, поинтересувайте се дали той действително иска да замени бащата на детето. Преди да запознаете детето с „новия баща“, помислете дали вашите отношения наистина се очертава да бъдат дълготрайни или са просто мимолетна връзка.
В заключение: Детето има право на личен живот. Така, както и вие. Никой и никога не е в състояние да контролира онова, което не зависи от волята и желанието на човека. Разрешете на детето да диша, да расте, да се развива в своя собствен ритъм. Не го задушавайте с любов, тревога и контрол. Каквото и да се случи – желайте му само хубавото. Не търсете поводи за негативни емоции и страхове – не предсказвайте на детето лоша съдба, а повярвайте, че го чака светъл и радостен житейски път. Тогава действително ще бъдете щастливи.
