По зимната крайбрежна алея се разхождала млада дама със свой познат моряк. Тя вървяла мълчаливо, вглъбена в проблемите си. Давала вид, че слуша спътника си, но само въздъхвала тежко от време навреме. Естествено, той не останал равнодушен към настроението й. Попитал:
– Как мислиш, ако сега падна във водата, дали непременно ще се удавя?
Девойката се обърнала поглед надолу към бушуващата хладна вода.
– Разбира се, че ще потънеш! – казала тя и потръпнала от студ.
– Съмнявам се! – казал морякът. – Досега не съм видял някой да е потънал, само защото е паднал във водата. – Ще се удавя, само ако остана там.
– Виж какви мощни вълни, а водата със сигурност е ледена! – казала младата жена, свивайки се в шала си. – Даже ако останеш жив, ще се разболееш от преохлаждане.
– Това ще е само, ако остана във водата твърде дълго – не преставал да й противоречи мъжът. Аз съм моряк, много пъти съм падал във водата, затова със сигурност зная какво говоря. Когато паднах първия път, ужасно се уплаших. Но после разбрах, че нищо не ме застрашава, ако бързо успея да изляза навън. Точно такъв е случаят и с твоите проблеми, скъпа! – ласкаво се обърнал към спътницата си морякът. – Вместо да въздишаш и да се мъчиш, по-добре помисли как по-бързо да се измъкнеш от трудната ситуация.
Твърде често проблемът не е самият проблем, а как го възприемаме. Затова не разрешавайте “да ви потъват гемиите”, както казва народът. Помогнете им да стигнат до спокоен бряг.
