Голяма съм грозотия. Аз сама не мога да се понасям.
Ниска, с къси крака, голяма глава и рядка коса. Иска ми се да намеря нещо, което да кажа, че е красиво у мен, но няма такова.
Освен това съм и дебела. Преди се опитвах поне да бъда добра. Но вече нямам желание да се правя на добра, ни на никаква.
От време на време искам да се скрия и да не виждам никого.
И мен да не ме виждат.
Живея с майка си. Иска ми се поне за нея да кажа нещо хубаво, но не се сещам за такова. Още като млада беше нетърпима, а сега с възрастта направо нямам думи да опиша какво чувствам към нея. Не е любов във всеки случай. Майка ми не прави нищо по цял ден.
Спи. Спи. И спи. По цял ден. Понеже казва, че през нощта не можела. Ами как да може, то няма такъв дето да може да спи денонощно. Ако я питаш, е болна, и изрежда 17 болести. Но просто е мързелива. Съжалявам, но това е истината. Мен само ме тормози и все ми повтаря каква съм грозна и некадърна. Заради нея не мога свястна работа да хвана.
Намирам нещо за по 2 – 3 часа, защото иска да стоя вкъщи и да се грижа за нея. Когато съм вкъщи, тя ляга да спи. Ако аз легна, тя става и започва да се оплаква.
Мисля, че полудявам. Нямам приятели. Нямам социален живот. Не правя нищо нито за себе си, нито за друг, който не е майка ми. Освен това хората много ме дразнят. Имаме много малко пари и съм принудена да давам стаи под наем. Казвам по-малка сума и хората се хващат на въдицата, а постепенно започвам да им измъквам пари – малки суми за ток, за вода, за парно.
Отначало плащат. После започват да се усещат. Не ги оставям на спокойствие. Ако седнат да ядат, аз съм там. Местя им нещата в хладилника. Сутрин се затварям в банята по 45 минути. После влиза майка ми. Така ги гоним. И идват други. После други.
Точно когато си мислех, че нищо интересно няма да ми се случи в живота и се чудех дали да не се самоубивам, чудото се случи. Един мъж нае стаята, такъв никакъв с очила с огромен диоптър. Още на втория ден се засякохме в банята. И както не бях виждала мъж, като му се нахвърлих. Мислех ще се дърпа, а то обратното. Нали не ме вижда, нарича ме красавица. А за оная работа е по-жаден и от мен.
Чудесно си паснахме. Характерът ми започна да се променя. Харесва ми да ме нарича с нежни имена – от майка си само обиди получавах. Тя се опита да протестира, но този път й се опънах: ако не й харесва, да си търси друг апартамент.
За пръв път в живота си съм щастлива.
Потребна съм на някого.
Някой ме харесва такава, каквато съм. Имало значи надежда и за такива като мен да намерят половинката си в живота. Вече не се срамувам, че съм грозна – за мъжа до мен съм най-красивата на света.
И само това има значение.
Автор: Сребрина
