Една жена се жалвала на съседката си от приятелка, която я обидила. Съседката я убеждава да прости обидата.
– Как така, след всичко, което ми е направила? Тя е зла, злото не бива да се прощава – казала жената. – И изобщо не разбирам защо трябва да обичам хората, които не ме обичат! Защо трябва да правя добро, когато всички наоколо лъжат, предават и вършат безобразия!
– Ще ти разкажа една история – казала съседката.
\“Живял едно време един човек. Молел той майката Природа да направи нещата наопаки – нощем да е светло, че да не пали лампи, зимата да е топло, че да не гори камината. Майката Природа обаче си знаела работата и не отвърнала на молбите му. Разсърдил се той и замахнал с юмрук: “Така значи, а? Аз пък тогава няма да паля лампите вечер да ти светя. И няма да паля камината, че да ти е топло зимата! И даже ще отварям вратата да изстине къщата, да видиш колко ще ти е студено.”
– Какъв глупак – прекъснала жената разказа на съседката си. – Въобразил си, че той свети и топли природата! Тя сама се справя с всичко.
– Е, а ти защо правиш същото? – попитала съседката.
– Аз?! – възкликнала жената.
– Да, ти. Защо гасиш светлината на своята любов, когато край теб се сгъстява мракът, защо не запалваш огнището на сърцето си, когато наоколо навява студ от хорските сърца?
Не е ли по-добре, вместо да седиш на тъмно и да чакаш някой да те сгрее, сама да „запалиш светлината” и да засветиш и за другите? Тогава ще видиш пътя напред, може и другите да го видят и да тръгнете по него заедно. Твоята топлина може да стопли сърцата на хората край теб и тогава няма да те накърняват, а ще си помагате.
Как мислите, права ли е съседката?
