
Живял едно време един фермер. Веднъж той открил, че е изгубил в плевника със сеното часовника си. Той не бил някаква особена ценност, бил съвсем евтин и обикновен, но за фермера бил много ценен, защото му бил спомен от любим човек.
Човекът дълго ровил из сеното, обърнал плевника наопаки, но нищо не намерил и най-накрая се предал. Нямал вече сили и отчаянието го завладяло. В този момент видял край дома си няколко играещи момчета и ги помолил за помощ. Обещал възнаграждение на този, който намери в плевника неговия стар часовник.
Като чули думата награда, цялото ято момчетии хукнало към плевника. Дълго ровили в сеното, наврели се във всяко тайно ъгълче, пак не намерили часовника. И когато фермерът вече бил готов да се откаже напълно от опитите си, към него се приближило едно малко момче и го помолило да му даде още един шанс. Мъжът го погледал, погледал, пък си рекъл – защо не, нека да пробва, момчето изглеждало честно и достатъчно искрено. И го пратил в плевника.
Каква била изненадата му, когато след известно време момчето излязло от плевника с часовника в ръка. О, мъжът се зарадвал много, той бил направо на седмото небе от радост, но го заглождило и любопитството. Дръпнал момчето настрани и тихичко го попитал как е успяло да направи това, в което всички останали се провалили.
А момчето отговорило: „Не направих нищо. Просто седнах на пода и се заслушах. В тишината чух тиктакането на часовника, тръгнах по посока на звука и го намерих“.
Поука: Спокойният безметежен разум мисли по-добре, отколкото възбуденият и тревожният. Давайте на своя разум няколко минути тишина всеки ден. Ще видите колко бързо това ще ви помогне да откриете правилните решения в трудни житейски ситуации. Душата сама знае какво трябва да направи, за да се излекува. Важното е само да успеем да успокоим разума…