Зная, момичето ми, от някои спомени ти се иска да се освободиш по-бързо. Да ги забравиш като страшен сън. Но във всяка от нас има такива рани, които могат дълго да кървят, да ни будят през нощта. Трябва само да имаш търпение и да чакаш, докато времето намери твоето лекарство. За всеки то е различно. За един – нова любов, за друг – дете, за трети… дори морето.
Един ден ти ще се окажеш край морето и то ще отнесе с вълните си болката на спомените. Всеки от нас има свое море.
Елчин Сафарли
