Навършваха се 30 години от сватбата ми с Пламен (Боже, кога мина това време?) и щяхме да поканим близки и приятели на юбилея. Аз се заех с подготовката – избрах ресторанта, менюто, музиката. Мъжът ми само вадеше чековата книжка и плащаше.
Имали сме с него и трудни години, когато трябваше да правим сметка на всяка стотинка, но сега бизнесът вървеше добре и можехме да си позволим да харчим за каквото си искаме. Обикновено съм скромна с подаръците, но тоя път исках всичко да е на ниво.
Харесах си прекрасен комплект от обеци, колие, гривна и пръстен и всичкото това от бяло злато и обсипано с диамантчета. Струваше солено, но исках да се поглезя. Заведох няколко пъти Пламен до златарския магазин и всеки път се залепях за този комплект, нямаше начин да не е разбрал, че него искам за юбилея, нищо, че не му го казвах направо. Купих му нови стикове за голф, знаех, че отдавна се кани да ги смени. Освен това поръчах да му изработят пръстен от същите материали като комплекта, който исках аз. Купих си черна рокля, без нищо излишно по нея, исках само бижутата да се открояват. Даже вече си представях как всички гости ме заглеждат.
Два дни преди уречения ден намерих подаръка. Мъжът ми винаги „криеше“ подаръците на едно и също място. Комплектът беше прекрасен. А как само ми стоеше. Оставих го пак на мястото му и бях безкрайно щастлива.
И най-сетне настъпи денят. Приготвих се и зачаках нетърпеливо да получа подаръка си. Пламен влезе едва ли не тържествено заедно със сина ни и дъщеря ни. Поздравихме се за юбилея. Аз подарих моите подаръци. Тогава дъщеря ми извади една кутия и ми я подаде, казвайки, че е подарък от тримата. Отворих го нетърпелива и беше друг комплект.
Разгледах го, по-красив беше от избрания от мен. Какво му ставаше на Пламен, за кого тогава беше купил комплекта, който видях вкъщи. Опитах се да скрия разочарованието си и благодарих, но бях ужасно разочарована. Пламен искаше нещо да ми каже, но ми звънна телефона и не можахме да говорим.
Отидохме в ресторанта. Гостите започнаха да пристигат. Посрещах ги с усмивка, но нещо все ме глождеше отвътре. Пламен се опитваше да ми говори, но винаги имаше някой и не можахме да проведем разговор. Пристигна съдружникът на мъжа ми и неговата съпруга. Когато се приближиха видях, че тя е накичена с бижутата, които исках аз. Имах чувството, че ще припадна. Всичко покрай мен се завъртя. Значи моят мъж ги беше купил за нея. Любовници ли бяха. Тези мисли се въртяха в главата ми цяла вечер. Бях като болна. Само исках всичко да свърши и вече си представях какво ще говоря с Пламен. Такива думи щях да му надумам.
Към края на вечерта мъжът ми поиска думата и помоли всички да излязат навън – имало изненада за мен. Идеше ми да го ударя, но се усмихнах и тръгнах с другите. Навън ни чакаше една каляска – това беше изненадата – за романтична разходка из нощния град. Кочияшът подкара конете. Пламен отвори шампанско. Всички ръкопляскаха. Когато се поотдалечихме и тъкмо щях да отворя уста, той извади кутията с комплекта, който исках аз. Нищо не разбирах. Нали го видях на другата жена.
Тогава мъжът ми ми обясни, че жената на съдружника му видяла комплекта и понеже винаги копираше всичко, купила същия. Затова с децата избрахме за теб друг, исках да си единствена, каза Пламен и ме целуна. А аз не знаех какво да кажа. Значи това се беше опитвал да ми каже цяла вечер. Как можах да се съмнявам в него. И как можах да мисля, че ми изневерява и да се тровя цяла вечер. Добре поне, че не му вдигнах скандал, че иначе щях да се чувствам още по-зле.
Ами това е. Оставих си комплекта, избран за мен от децата ми и мъжа ми. А другият върнах, вече съвсем не го харесвам.
Автор: Сребрина
