Японците от векове възпяват красотата на цъфтящата сакура – японската вишна. Нейните нежни цветчета имат особено място в културата на Страната на изгряващото слънце – те са символ на чистота и искреност.
Даже страшните самураи са използвали сакурата като символ. Те виждали в нея преходността на живота. Запазвайки клетвата да бъдат предани на своя владетел, те били готови във всеки миг да жертват живота си за него („воини, готови да умрат като цветчетата на сакура”). Цъфтенето на сакурата е много кратко, затова за японците това е символ на крехката и мимолетна красота.
Сакурата е възпята в литературата, поезията, драматургията и в музиката. Тя е неразделна част от японската култура. В продължение на векове художниците са изобразявали цъфтежа на вишната върху различни домашни предмети – от керамика до прозоречни украси. Ценната й дървесина се използва в дърворезбата, за мебели и сувенири.
За разлика от роднините й – всички видове вишни по света, японската вишна се отглежда не заради плодовете, а единствено заради цветовете. Многобройните вишневи дръвчета растат навсякъде по японските острови. Техният нежен вид е оказал силно влияние върху културата на страната. Често се асоциира с влиянието на будизма като въплъщение на идеята за моно но аваре („печалното очарование на нещата”). Мимолетността, невероятната красота и бързата смърт често се сравнява с преходността на човешкия живот.
Съществуват около 300 вида сакура. Съцветието се състои от няколко слепени цветчета, които имат обикновено по 5 листчета. Цветът
им може да варира от бял, розов дори до малинов. Цъфналата вишнева горичка е великолепна картина.
От далечни времена планината Йосино се слави с цъфтежа на бялата сакура. В четири големи гори растат повече от 100 000 дръвчета. Една от тези гори се нарича Хитоме сенбон, което означава „пред погледа на хиляди дървета”. По време на цъфтежа склоновете на планината сякаш са покрити със сняг. Вероятно затова тук всяка година идват над 350 000 туристи, запленени от цветния разкош на сакурата.
За съжаление, този цъфтеж е изключително кратък – 2-3 дни, и то ако времето позволи. Цъфтежът на сакурата постепенно се премества от юг на север. То започва през януари на остров Окинава и завършва през май на Хокайдо. Приблизително така се движи и потокът от стотици хиляди хора, които искат да се полюбуват на това зрелище.
В Япония този обичай се нарича „ханами” – съзерцание на цветовете, като става дума само за сакурата. Традицията започва в далечното минало. В периода Хейан (794—1185) знатните хора се събирали да гледат цъфтенето на сакурата. Отначало това било привилегия само на елита, по-късно го приели и самураите. През 1598 г. японският пълководец организира в Киото среща за съзерцаване на сакурата. Всички влиятелни земевладелци и известни гости се събират под цъфналите дръвчета и четат стихове, за да ги възпеят.
По-късно, в периода Едо (1603—1867) обикновените хора също приемат обичая да почиват под цъфналите дръвчета. Заедно със семействата си и с приятели те ядат, пият, пеят песни и танцуват в чест на сакурата.
Тъй като разсадът на японската вишна се захваща много леко, в наши дни ще видите навсякъде в Страната на изгряващото слънце този прекрасен символ на красотата – край реките и по улиците, в многобройните паркове и градини. Не малко родители дори решават да нарекат дъщерите си Сакура.