Няма двойка на света, в която да няма конфликти. Само че някои от тях могат да бъдат решени конструктивно, други поставят под въпрос отношенията. Как да разберем какви са перспективите пред нашия съюз? Отговор на този въпрос дава писателката Пег Стрийп.
„… Разбирах, че бракът ми се разпада, но не знаех как да поправя това. Женени сме вече 15 години, но онова, което беше в началото на нашите отношения, вече не може да се възстанови. Мисля, че и двамата сме уморени от спорове и сръдни, от тези вечни недоразумения…”, казва Стрийп.
Тя допълва, че няколко години по-рано е посетила известна психотерапевтка, която се занимава със семейно консултиране. Специалистката разкрила пред нея тъжната истина, когато заедно обсъждали възможните съвместни сеанси със съпруга й. Тогава терапевтката поклатила глава и казала: „Терапията помага рядко, защото хората се обръщат към специалист прекалено късно. Обикновено на психотерапевта се гледа като на последна надежда за спасение на брака и на сеанси двойката не винаги се съгласява доброволно.
Мъжът или жената често идват при психотерапевта, само за да могат после да кажат, че са опитали всичко. Когато си назначават среща с мен, техният брак обикновено е зациклил от няколко години. Късно е да бъде спасен. За такива двойки моят кабинет е само последна спирка преди офиса на юриста по бракоразводни дела…”
Тревожни признаци в поведението на партньора
Експертът в областта на взаимоотношенията Джон Готман утвърждава, че е възможно с достатъчна точност да се предскаже ще бъде ли един брак здрав, ако се обърне внимание на някои ключови особености в поведението на партньорите. Той нарича тези признаци „четирите конници от Апокалипсиса”: критика, пренебрежение, отбранително поведение и отказ от диалог.
• Критика: това не са обичайните жалби. Вие се концентрирате върху личността на партньора и го обвинявате в нещо. Например, вие сте разстроени от факта, че партньорът ви е оставил отворен прозореца, въпреки прогнозата за дъжд, и щорите са подгизнали. Вие не преминавате веднага към конкретния проблем, а започвате с изброяване на недостатъците на партньора: „Ти винаги…” или „Ти никога…”
• Пренебрежение: това е насмешлива или унищожителна реакция на думите или мислите на партньора. Тя може да се изрази с жестове, с вербална агресия, с оскърбления. Предполага се, че вие обичате и уважавате човека до вас, но вашите действия говорят обратното.
• Отбранително поведение: това е затворена поза, отричане на собствената отговорност за случилото се, търсене на оправдания и предлози, игра „ти на мен, а аз на теб”. Подобни стратегии могат да бъдат единствено средство за защита от критиката и пренебрежението, ако отдавна са се вписали в отношенията.
• Отказ от диалог: най-тревожният сигнал. В 85% от случаите отказът идва от мъжа: той скръства ръце пред гърди, гледа хладно, с презрение, не отговаря на въпросите. Такова поведение провокира у партньора емоционален взрив.
Колкото по-често се появяват тези признаци, толкова по-голяма е опасността за вашите отношения. Много важно е веднага, когато ги забележите, да се обърнете към специалист. Иначе може да пропуснете момента.
Разрушителната схема: искане – игнориране
Единият партньор – по-често жената, повдига някакъв въпрос, някакво искане, а вторият партньор го игнорира или отказва въобще диалога. Тази схема не само указва ясно високата вероятност от бъдещия развод. Такова поведение е свързано с депресия и симптоми на психически разстройства у децата, както показва изследване на психолога Пол Шродт и негов колега. В ситуацията искане – игнориране двамата партньори се чувстват жертви, които са в правото си да правят онова, което правят.
Ако в детството емоционалните потребности на единия от партньорите не са били удовлетворени, вероятността от схемата искане – игнориране се увеличава. В зряла възраст у такива деца се формират тревожни привързаности, те контролират зле своите емоции, сложно им е да изразяват желанията си. Те се стараят да избягат от трудностите, защото се чувстват незащитени.
Тези черти могат да се проявят и в конфликти, и в ситуации, когато на партньора са нужни поддръжка и грижа. От друга страна, „недолюбените” в детството хора често изискват от половинката си доказателство в любов – количеството и интензивността на исканията се увеличава, така че партньорът се усеща впримчен в някакъв капан.
Пет тревожни знака, на които трябва да обърнете внимание
– Вие и вашият партньор се избягвате един друг. Не е важно по какъв начин: или просто се стараете да не оставате насаме, или си „спомняте” за важна среща, когато партньорът иска да поговорите. Възможно е и двамата искрено да смятате, че това е способ да бъде съхранен мирът, но ако отношенията действително са важни за вас, трябва да забравите за подобна тактика.
– Всички ваши разговори и други взаимодействия завършват с кавги. Ако постоянно си изяснявате кой последно е слагал бензин в колата или не е купил яйца за закуска, това е лошо както за вашите отношения, така и за вашите деца (ако ги имате). Постарайте се да уловите момента, от който привичките на вашия партньор започват да ви дразнят.
– Вие сте престанали да обсъждате с партньора важни решения и други жизнени превратности. Ако вие вече мислите за себе си като за самостоятелен човек и разказвате новостите от живота си на съседи, а не на половинката си, това не е признак на независимо мислене, а повод да се обърнете към семеен консултант.
– Вашето поведение (или поведението на партньора ви) се мени. Когато не можем директно да кажем какво ни тревожи, безпокойството се проявява в невербално поведение. Вие често се отстранявате и игнорирате партньора? Или така постъпва вашата половинка? А може би и двамата избягвате физическия контакт?
– Ясен сигнал от партньора, че общуването ви е приключило и той повече няма да ви слуша. По същество това е манипулация и борба за власт: ти приемаш моите условия, договарянето е неуместно. Не е важно вие колко силно искате да намерите устройващо и двама ви решение: партньорът сигнализира, че няма намерение да се променя и вие трябва просто да се примирите с това.