Човекът от незапомнени времена изучава ума, въпреки че високият интелект означава не само големи възможности за неговия притежател. Той е съпроводен с определени сложности и ограничения, за което свидетелстват различни изследвания, пише Spring.org.
Още през 1950 г. психологът Люис Терман, в продължение на много години занимаващ се с проблемите на развитие на интелекта, стига до извода, че високият IQ далеч невинаги води до ярки достижения. Науката в продължение на десетилетия след 1950 г. активно се занимава с плюсовете и минусите на високия интелект. Ето и няколко любопитни данни от последните две години.
Проблеми с душевното здраве
Душевните разстройства са цената, която човечеството плаща заради високия интелект. До този извод стигат британски психолози под ръководството на Даниел Смит от университета в Глазгоу. Наблюдавайки продължително време група от почти 2000 човека – от 8 до 23-годишна възраст, Смит и неговите колеги изясняват, че колкото е по-висок IQ на човека в детска възраст, толкова по-големи са шансовете в младежките му години да се развие биполярно разстройство.
След публикуването на тези данни с нова сила избухват дискусии за това има ли някаква връзка между интелекта, креативността и душевните разстройства. По-рано група учени от различни страни стига до извода, че връзката между нивото на интелекта и душевните разстройства може да бъде обяснена от позицията на еволюцията. Развитието на интелекта на Homo sapiens било свързано с генните мутации. Но пък с тези мутации се обяснява и повишеният риск от душевни заболявания…
Тревожност
Притежателите на висок интелект са повече предразположени към тревожност, отколкото хората със среден интелект. До този извод стига изследване на американски еволюционни невробиолози под ръководството на Джеръми Коплан. Възможно е в хода на еволюцията тревожността и интелектът да са се формирали паралелно. В доисторическите времена постоянната бдителност е довела до оцеляването на човека в природата, смятат учените.
Нови идеи
Хората с висок интелект е по-вероятно да раждат нови идеи. Това е важно от еволюционна и историческа гледна точка, доколкото означава способността на човека да отхвърля стереотипите и да вижда нови пътища на развитие. Както показва изследване на еволюционния психолог Сатоси Канадзава от Лондонското училище за икономически и политически науки, хората с високи показатели на интелектуално развитие по-често са атеисти, а в политически план са по-склонни да заемат либерална позиция. Сред младите хора, участници в изследването, 95% от тези, които се определят като консерватори, имали среден IQ 95, докато онези, които наричали себе си либерални, имали средно IQ 106.
Самота
Още едно интересно откритие на Сатоси Канадзава и неговият съавтор Норман Ли от университета в Сингапур: колкото по-широк е приятелският кръг на хора с висок интелект, толкова по-ниско е у тях нивото на удовлетвореност от живота. Това откритие опровергава общоприетия възглед, че социализацията помага да се чувстваме щастливи.
Режим «Сова»
Сатоси Канадзава изяснява, че притежателите на висок интелект предпочитат да стават късно. В една от своите научни работи той анализира режима на сън на 20 745 американски младежи. Тези, у които IQ бил невисок, си лягали средно в 23,41 и ставали в 7,20. Младежи с висок IQ лягали по-късно – в 00,29, и спяли до по-късно – 7,52. През почивните дни разликата в този режим на двете групи била още по-очевидна.
Доверие към околните
Колкото е по-висок интелектът, толкова е по-високо и нивото на доверие към другите хора. Този извод е направен след допитване до общественото мнение в САЩ. Възможно е това да се обясни с факта, че колкото е по-умен човек, толкова по-добре той се разбира с другите хора. Освен това допитването изяснило, че онези, които повече се доверяват на другите, се чувстват и по-щастливи и се радват на по-добро здраве.
Склонност към мързел
Ленивите хора са по-склонни към размишления, утвърждават авторите на ново изследване, психолози от Университета във Флорида. На онези, които и минутка не могат да седят без работа, активността помага да избягат от своите мисли. Проведени по-рано изследвания са показали, че тези, които обичат да размишляват, притежават по-добра памет, губят повече време за приемане на дадено решение и в резултат на това избират най-добрия вариант.
