И когато Той влязъл в Йерусалим, целият град се раздвижил и хората казвали: Кой е Този? Народът казвал: Този е Иисус, Пророкът от Назарет Галилейски. (Eвангелие от Матея)
Вход Господен в Йерусалим (Връбница, Неделя Вайя, Цветница) е християнски празник, отбелязван в неделята преди Възкресение Христово. Тържественото влизане на Иисус в Йерусалим е Неговото стъпване на пътя на кръстните страдания. За това събитие разказват всичките четирима евангелисти – Марко, Матей, Лука и Йоан.
По стар еврейски обичай царете и победителите да влизали в Йерусалим на коне или на магарета и народът ги посрещал с тържествени викове и с палмови клонки в ръце. В изпълнение на пророчеството от Стария завет, като приближил града заедно с учениците си, Христос пратил двама от тях да отидат до съседното село и да му доведат завързана в края на селото ослица, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Той възседнал ослицата и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар предния ден вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал да го посрещне. Хората виждали в Иисус Христос Спасителя, размахвали палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Всички пеели: „Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев“.
Христос влязъл в Йерусалим не като земен Цар или победител във война, а като Цар, чието Царство не е от този свят, като Победител на греха и смъртта. Църквата припомня това царско прославяне на Христос преди Неговата смърт, за да покаже, че страданията на Спасителя са били доброволни.
Но въпреки радостта и ликуването на народа, в душата Му имало дълбока скръб. Той знаел, че същият този народ, който днес Го посреща с такова тържество и ликуване, като вика към Него: “Осанна, Сине Давидов!”, след няколко дена ще крещи: “Разпни, разпни Го!” Той предвиждал скорошната гибел на Йерусалим и жителите; Виждал как рухват стените на този славен град, как стотици хиляди от иудеите, които сега ликуват, загиват под неприятелския меч и целият Израил, като прах, развят от вятъра, се разпръсва по земята… След този ден започва Страстната седмица, трудният път на Иисус Спасителя към Голгота и чудото на Възкресението Христово.
Иудеите не разпознали своя Господ, те очаквали той веднага да се възцари на престола. Но Царството Божие идва тайнствено и тихо и изпълва душите на хората. Христос идва със същата кротост и смирение, с които влиза в Йерусалим и става наш Цар, а ние, християните – Негов народ. Той покорява душите не със сила и могъщество, а с любов и смирение, затова отиваме при него със запалени свещи и върбови клонки, които символизират палмовите клонки в Йерусалим. Тази среща на хората с Господа е най-великата победа в историята на човечеството.