След иногурацията (тази чуждица си намери място в съвременния български език, но аз предпочитам българската дума) на новия президент Румен Радев, се разбра, че България ще си има и първа дама. След пет години. Не че е от първостепенно значение този факт, но си има мястото в политическия живот на всяка страна.
Тя е „нежната“, но стабилна половинка на мъжа, заел най-високото стъпало на държавната власт, тя е майката, тя е съпругата, тя е другарят в неговия живот. Тя придава топлота, сговор, спокойствие, увереност и някак реално излъчване на ВИП-двойката.
Сякаш завиждах на американците за тяхната доскоро първа дама. А по всичко личи, че и настоящата първа дама зад Океана ще е неотлъчно до своя съпруг. Какво по-хубаво да виждаш, че в една от най-трудните професии, каквато е президентската (ако може да се нарече професия, разбира се, но пък си е все пак професия, макар и за пет години), стои един човек до теб, който те подкрепя безрезервно, който те уважава, обича, който ти вярва, дава ти сила.
Първата дама на България веднага след демократичните промени носеше сякаш духа на времето – на барикадите, на духовните битки, родили първия демократично избран президент на страната ни. Тогава словосъчетанието първа дама не говореше на никого нищо или почти нищо. Тя беше сякаш една от нас – по-близо до средностатистическата българка, отколкото до дама от висшия ешелон. И вниманието й не беше насочено към това как изглежда, какво казва и как го казва. Но затова пък от нея струеше ентусиазъм, вяра, че е във водовъртежа на уникални събития, случващи се в уникално време.
Втората дама беше на другия полюс – изискана, предизвикателна, уверена като… главнокомандващ. С безупречна визия, поведение, говор, с изискан вкус. Но пък някак остана дистанцирана от хората, не излъчваше онази естествена топлота, с която се характеризираха взаимоотношенията на доскорошната президентска двойка в Белия дом например, което очевидно се нрави на хората. А те искат да я чувстват по-близка, да могат да поговорят с нея, да я срещнат по улицата, в магазина.
Третата първа дама бе образец на вродената българска интелигентност, нравственост и вкус. Тя присъстваше винаги дискретно до своя съпруг президент, не се натрапваше, но пък до него изглеждаше като равностоен партньор, като човек, на когото можеш да се довериш, при когото можеш да потърсиш тих пристан без стрес и напрежение. Тя беше спокойна и уверена, което предизвикваше уважение.
Четвъртата първа дама… Впрочем четвъртата първа дама я нямаше. Тя избяга, скри се. Президентът ни си остана като сирак от първия до последния ден на своето служение в името на народ и родина. Каквито и да са мотивите й да остане далеч от светската и политическата суета, тя трябваше да бъде до своя съпруг президент и да покаже, че го подкрепя.
Петата първа дама вече изигра първия си рунд. Тя се появи още в нощта след изборите, когато се разбра кой ще е новият президент на България. С облекло, което би подхождало повече за светско парти, отколкото на бъдеща първа дама, със самочувствие. Нищо от това, което беше през този първи рунд, не се повтори по време на встъпването в длъжност на новия президент. Новата ни първа дама имаше нова визия, която й придаваше наистина вид и държане на първа дама, стилна, знаеща мястото си и ролята, която й предстои да играе. Предстоят следващите рундове.
Вече си имаме първа дама.
Автор: Ирина Иванова
Какво е: Иногурация
