Васил Найденов – По първи петли (1980)

Васил Найденов - По първи петли (1980)

Магическа песен, стара, но толкова красива… Васко Найденов от най-прекрасните му години. За вечните неща, които често забравяме…

От шума на много хора, от досада и умора към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици, от безброй висящи жици не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще осъмна с цвете във ръка.

Припев: По първи петли закъснели следи преминават през мен и потъват в очите ми. Сутрин. Прах от звезди и подкови звънят на протрития праг и възкръсва денят ми… Сутрин. От вика на някой буден, от смеха на някой влюбен ще усетя че съм жив и нужен. Сред пера на ранни птици, сред безброй висящи жици ще намеря своята врата. От кога не съм се връщал в този град и в тази къща? От кога ключът ръждясва в мен? От прозорец на мечтател, от тъга по стар приятел ще остана с цвете във ръка.