За първи път за лалето се споменава в литературните произведения на древна Персия. То започва да се възпява наравно с розата, а приказките, стиховете и песните изобилстват с хвалебствени думи за него.
Заради специфичната му форма го наричат дюлбаш – турска чалма, а после има фонетични промени през тюрбан и накрая tulipa, както се нарича и до днес с малки различия в почти всички европейски езици. В българския език думата лале е заемка от турски и персийски.
На почит в Турция
През XVI век луковиците се внасят в Турция и стигат до двореца на падишаха. С отглеждането на лалето и с неговата селекция се занимавали наложниците в харема.
И сигурно жените наистина са били влюбени в него, защото са известни около 300 сорта, получени именно при отглеждането им в двореца.
В султанските градини се организирали истински спектакли. Вечер, щом настъпела хладината, пускали в лехите костенурки с лалета, а на броните на животните горели свещи.
Зрелището било наричано Лали или Лейли, а така наричали и красивите девойки. В сараите жените гледали на цветето като символ на детството и родината. Имало и специален празник веднъж в годината, посветен на това прекрасно цвете.
Добрите феи и лалето
В английските приказки листенцата на лалето служат за люлка на малките елфи и на всякакви други вълшебни мъничета.
В друга приказка добрите феи оставяли вечер своите дечица в цвета на лалето, а нощният вятър ги люлеел.
Нелегално го внасят във Виена
Цветето било толкова ценено в Османската империя, че всеки опит да се пренесат луковиците му зад граница се наказвал с отрязване на главата. Въпреки контрола на границата и забраната през 1554 г. луковици са внесени нелегално във Виена. Започва тяхното отглеждане в ботаническата градина на града, а през 1570 г. лалето се внася в Холандия.
Холандия се влюбва в цветето
За първи път цветето се появява в Холандия през 1570 г. и оттогава се смята и за символ на страната. Отглеждали са го навсякъде – в градските паркове, уличните алеи и в дворовете. Климатичните условия се оказали изключително благоприятни, селекцията и производството на цветето се превръща в доходоносен бизнес.
Обожаването на лалето стига до маниакална влюбеност.
Появата на черното лале
Описана е и появата на първото черно лале, а церемонията по неговото представяне се е състояла на 15 май 1637 г. Защо именно черното лале?
За да се увеличат възможностите за продажбите, била поръчана селекция специално за жителите на холандския град Харлем, намиращ се в близост до Амстердам. Било организирано голямо празненство, на което присъствали кралски особи от цяла Европа, ботаници и селекционери се любували на красотата на черното лале, което било натопено в скъпа кристална ваза.
Черното лале става и причина да се погледне сериозно на търговията, като цената на специалните сортове се изравнила с тази на златото и скъпоценните камъни. И досега като музеен експонат се пази договорът за дом, купен за три луковици.
Да си спомним и за романа на Александър Дюма „Черното лале“, и за драматичните събития в творбата, свързани с това цвете. През 1986 г. е селектирано и първото напълно черно лале, предишните сортове имат леко синкав или виолетов оттенък.
Ако използваме езика на цветовете, да подариш яркочервени лалета се тълкува като обяснение в страстна любов.
Подарят ли ви букет от бели, значи искрено ви молят за прошка. Жълтите лалета пък били за раздяла.
Така ли е наистина и какво можем да научим от старите легенди?
Легенда за червеното лале и любовта
И до ден-днешен се разказва една тъжна и много красива персийска легенда. Султан Фархад се влюбил силно в красивата девойка Ширин. И както става в живота, започва борба между доброто и злото.
До султана стига известието за внезапната смърт на любимата на сърцето му жена. Това е коварна лъжа, която нямала нищо общо с истината. Фархад се побърква от мъка. Обезумял от загубата пришпорва коня си със страшна скорост към края на една скала и загива.
Чудото се случва на следващия ден. На мястото на неговата трагична смърт израстват алени лалета. И така червеното лале се превръща в символ на голямата любов.
Легенда за жълтото лале и за раздялата
За жълтото лале има и песни, възприема се като цвете на тъгата, меланхолията, раздялата с любимия човек, края на любовните чувства. Това не е вярно.
Според поверието в напъпилото лале било скрито щастието. Хората полагали неимоверни усилия да накарат лалето да цъфне, да се отвори и да се улови излитащото щастие.
Тайната се криела в това, че, за да се почувстваш щастлив, трябва самият ти да си го извоюваш. В един слънчев ден едно малко момченце спряло пред жълтото лале. То стояло с широко отворени очи, пълни с възхита от красотата на жълтото цвете.
А лалето не издържало на безкористната детска радост и отворило листенцата си.
Жълти лалета се подаряват с пожелание за щастие и успехи.
Легендите са си легенди, преданията – различни, но в любовта на хората към лалето едва ли някой се съмнява.
