Животът е прекрасен дар за човека. И хората искат да живеят колкото се може по-добре и по-дълго. Ако някой си мисли, че ще открие нещо ново, нека да не се залъгва. Казал го още библейският Еклисиаст, син Давидов, цар Йерусалимски: „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето“.
Малцина са избраниците, които създават нови неща, но и те, както и всички други, вървят по един и същи път с начало и край, а по средата – детство и юношество (на юношите и девойките днес им казваме пубертети, тийнейджъри), младост и старост. Това е кръговратът на живота. Първо учиш, после работиш, а след това събираш плодовете на своя труд. Докато човек е млад, трупа знания и опит, забавлява се, създава семейство и сякаш забравя или по-скоро не се замисля, че идват и старини. И всичко това се случва толкова бързо, че не осъзнаваш как са изминали десетилетията и от юноша и девойка сме се превърнали в старец и старица.
Първата заплата
Първата заплата е и първата вноска за старини. Ако някой си мисли, че това са празни приказки, негово право е, но не е празнословие. От една година съм във възрастта, в която не аз давам на държавата, а вече тя ми дава. Вече не заплата, а пенсия имам. Дай Боже, всекиму и по-дълго време да я получава! От онова поколение съм, което правеше революция, но не на барикади и с оръжие, а „нежна“, както я нарекоха. И никак не ни беше до това да мислим, че един ден ще се пенсионираме. А ето, този ден дойде и се оказахме със скромна пенсия, с остатъка от която, след като си платиш консумативите, да се храниш и то доста пестеливо. С тези пари е невъзможно да се живее днес в града.
Докато можеш, трябва да продължиш да работиш, ако си намериш какво, разбира се. Ако ли пък не…Но да не мислим сега за това. Важното е човек, прекрачвайки прага на първото си работно място, да започне да заделя за пенсия. Освен това, което работодателят внася, трябва да си прави и собствен фонд, за да не си брои стотинките, ако има какво да брои, до следващото получаване.
Ремонтът, мебелите, техниката
Добре е кандидат-пенсионерът да огледа дома си. Това трябва да стане няколко години преди самото пенсиониране. И да не отлага неща, които забелязва, докато има повече средства.
Например да направи ремонт – основен или частичен. Да смени мебелите, ако не са в добро състояние – един гардероб или маса, или легло имат дълъг живот, но не чак толкова, а и остаряват с годините. Много е важно да се купи и нов телевизор, хладилник, готварска печка, отоплителни уреди, пералня, които да пестят електроенергия, защото всички знаем, че старите електроуреди могат да създадат сериозни проблеми и дори в един момент да станат опасни за живота ни.
Въобще грижите за дома трябва да бъдат сведени до възможния минимум, защото на старини човек не е толкова силен и решителен, за да се справя с всички проблеми, които могат да възникнат в живота му.
Гардеробът и обувките
И за дрехите в гардероба, и за обувките човек трябва да помисли също предварително, защото за купуването на нови трябват пари. Ако са от качествени и естествени материали, ще си гарантираме по-дългото им използване. В това отношение българските производители не отстъпват на своите колеги от други страни. Имаме дълголетни традиции в областта на производството и на облекло, и на обувки. Тъй като си имаме четири сезона, добре е да се има предвид това и да се купуват например по два чифта обувки за всеки сезон – добре е да се сменят, за да се запазят за по-дълго време, по два ката връхни дрехи.
И да се молим теглото ни да не се променя много-много, нещо, което зависи до голяма степен и от самите нас.
Нов компютър и книги
Човекът пред пенсия трябва да си купи нов компютър, в който да има живот поне за следващите 10 – 15 г. Може би това е твърде оптимистично желание, но все пак е реално, знам от опит. Да имаш нов и качествен компютър е важно, защото не е тайна, че с оскъдната пенсия развлеченията за пенсионера биха били невъзможни, а с компютъра светът ще е пред очите ти, ще имаш и музика, и кино, и други занимания. Дай Боже, добро здраве! Компютърът би могъл да замести телевизора например, ако не можеш да си позволиш да плащаш две такси.
Книгите се събират цял живот. Ако в библиотеката на пенсионера има достатъчно нови книги, които не е чел, това си е истинско съкровище. И ако билетът за един концерт или за театрално представление е твърде скъп, то за една книга все ще се намери някой и друг лев. Ако пък се окаже, че всичко сте изчели, няма нищо по-хубаво да се потопиш отново в класическата литература, която всеки човек би трябвало да има в библиотеката си „в изобилие“.
Запас от продукти
Поне за година кандидатът за пенсионер трябва да си осигури трайни продукти – ориз, брашно, олио, боб, леща, захар, сол, спагети, юфка, сапун, препарати за пране и за миене на съдове и баня. Така ще се чувства по-спокоен, докато се научи да живее новия си живот на пенсионер. А това всъщност никак не е лесно. Ще се промени изцяло всекидневният ти режим, ще се луташ, ще грешиш, ще се поправяш, ще се колебаеш, ще се страхуваш. Но пък всичко това е и много предизвикателно и вълнуващо.
Така изглежда моят урок по пенсиониране – откровен, честен и реален, защото е основан на собствен опит и на това, което съм видяла и научила от майка и татко, мир на душите им.
