Въобще не искам да се сещам как търсих чистачка, когато си счупих крака преди три години.
Нещата в семейството ми много се измениха оттогава и трябва наново да се заемам с намирането на домашна помощничка, този път за цял ден. Докато бях с гипса си дадох сметка, че съм бременна. С мъжа ми искахме още едно дете, но не предполагах, че бременност и счупен крак ще ми се случат по едно и също време. Малко след като ми махнаха гипса и родих, този път момченце. Толкова бяхме щастливи с мъжа ми.
Аз си вършех работата вкъщи, гледах си бебето, а дъщеричката ми ходеше на детска градина. Таткото много ми помагаше, само че сега има все по-малко време, защото го повишиха и работата му се увеличи значително. Аз също трябваше да се връщам вече на работа, но все отлагах.
Нямаше накъде обаче, трябваше да наемем жена да се грижи за децата и къщата, докато ние отсъстваме. Този път реших, че ще използвам услугите на агенция, нали там разполагат с квалифицирани кадри, а и няма да се ядосвам с интервютата.
Платих безбожната сума, която искаха, и на другия ден ми изпратиха да си избера от пет кандидатки. Едната от жените веднага ми хареса, горе-долу на моята възраст, културна и най-важното усмихната. Казваше се Соня. Отначало я приех малко със страх, но тази жена беше перфектна – и готвеше, и чистеше, и подреждаше без забележка. А с децата ми беше неотразима, моите две слънчица веднага се влюбиха в нея.
Тя непрекъснато ги прегръщаше и целуваше, сякаш бяха нейни деца. Да можехте да чуете как сладко произнася името й малкият. Соня спечели бързо доверието ми. За две години и половина, докато беше вкъщи, беше повече моя сестра, отколкото моя прислужница. Но, както се казва, винаги има едно но. Майка й се разболя и тя трябваше да отиде да я гледа. Когато се разделяхме, плакахме всички, особено децата. Това беше обаче положението.
Обадих се пак в същата агенция. Прие ме друга служителка, взе ми пак една камара пари и на другия ден ми изпратиха нови пет жени, всичките чужденки. Избрах тази, която най-добре говореше български. Беше бразилка, Изабел, Иза й викахме. За чистенето нямах никаква забележка. За готвенето не мога да кажа същото. В боба слагаше тиква и ориз. И други такива странни комбинации правеше. Отне ми доста време да я науча да готви според нашия вкус. Имаше и един много неприятен навик. Докато се хранехме сядаше на един стол и ни гледаше втренчено, ако сме имали нужда от нещо да ни го донесяла. Трудно я отучих от този й навик.
Забелязах, че поведението на дъщеря ми рязко се промени, откакто Иза беше при нас. Често плачеше. Понякога заставаше пред огледалото и започваше да говори на отражението си: „Грозна си, много си грозна!“ Или замеряше огледалото с каквото й попадне и казваше, че то е лошо.
Не можех да си обясня какво й става. Питах в училище, нямаше никакви проблеми. Но вкъщи нещата се влошаваха. Вече не искаше да се къпе, не даваше да я съблека, изпадаше в истерия, драскаше, риташе и пищеше. С мъжа ми се чудехме какво да правим. Положението изглеждаше неуправляемо.
Един ден се върнахме по-рано вкъщи,без да предупредим Иза. Картината, която заварихме, накара кръвта ми да се смръзне. Дъщеричката ми седеше свита в ъгъла абсолютно гола и трепереше, а от очите й капеха сълзи. Иза се беше втренчила в нея с налудничав поглед. Не знам как не я убих още там, мъжът ми ме спря. Значи тя е тормозела детето. Изгоних я веднага. Обадих се в агенцията да им разкажа какво ми се е случило с жената, която те ми изпратиха. Отговорът им съвсем ме довърши, чудели се как съм я избрала, защото тя била алкохоличка, а и се занимавала с магии. Разкрещях се, че ще ги съдя. Какво беше това безотговорно отношение.
Направо съм отчаяна, само на мен ли се случват подобни неща. Сега една приятелка на майка ми се грижи за децата. Не съм обаче спокойна. Сложила съм камери. Обадих се на Соня, но майка й продължава да има нужда от нея. Надявам се да успея да се успокоя. Засега обаче нервите ми са опънати до скъсване.
Автор: Сребрина
