Има един прекрасен автор на смислени съвети за добър живот и особено – за добър съвместен живот на хората, които са решили, че ще бъдат семейство. Този автор се казва Чарлз Уилям Шед – самият той пастор и психолог с пет деца – четирима синове и една дъщеря, на които е помагал да намерят своята половинка и да открият щастието да бъдат заедно. Писмото, което ви предлагаме, е част от негова книга с препоръки към единствената му дъщеря Карен. Вижте колко е пълно с любов – защото на децата си можем да даваме съвети, само ако наистина ги обичаме. Тогава има шанс те да ни чуят…
Скъпа моя Карен!
Сред щастливите семейства, които познаваме с майка ти, едно от първите места заемат Боб и Хелън.
На пръв поглед те почти не си приличат. Боб е енергичен и инициативен, а Хелън е леко меланхолична и почти незабележима, сякаш стои някъде встрани в сянката. Но те са много влюбени един в друг.
За първи път им обърнахме внимание на един банкет. Те почти през цялото време се държаха за ръце, поглеждаха се изрядко с палава усмивка, сякаш имаха някаква обща тайна.
Веднъж те ни поканиха на вечеря (На тебе щеше да ти хареса!) Няколко пъти Боб отиде до кухнята. Чувахме как пита дали не е нужна помощта му. Веднъж Хелън каза: „Не, скъпи, няма нужда. Не се притеснявай! \“ Втория път тя го помоли да изхвърли водата.
Когато седнахме край масата, той й помогна да седне и (представи си!) сипа първо на нея! Не знам какво пише по този повод в книгите за етикета, но ми се струва, че Боб постъпи наопаки на правилата. Хелън обаче не беше против. Тя седеше и сияеше, казвайки с целия си вид: \“Нали така трябва да се прави? Не е ли прекрасен животът?”
Животът наистина е прекрасен!
Тази вечеря беше въплъщение на великолепието. По време на разговора Боб не веднъж се обърна към жена си, за да я пита тя какво мисли по този или онзи въпрос. След вечерята й помогна да почисти масата.
После с него за малко останахме двамата и аз реших да си изясня нещата по-подробно. \“Боб, – казах му, – вие с Хелън изглеждате страхотно и ми се струва, че прекрасно сте се приспособили един към друг. Аз съм виждал толкова неуспешни бракове. Нямате ли някоя тайна, която би могла да помогне на другите? \“
Той се разсмя, а след това, леко смутен, ми разказа историята, която аз смятам за истинска класика.
\“Веднага след сватбата имахме ужасен период, -започна той. – На практика даже бяхме започнали да мислим за развод. И тогава за щастие ни хрумна една идея. Решихме да направим списък на това, което не харесваме у другия. Най-трудното беше да си разменим тези списъци, но все пак аз й дадох моя, а тя на мен – нейния. Признавам, четенето беше неприятно. Някои от тези неща никога не бяхме си казвали.
След това направихме нещо, което може да ти изглежда глупаво, затова се надявам да не ми се смееш. Отидохме до кофата с боклук в другия край на двора и изгорихме тези две листчета. Изчакахме, докато те догоряха, превръщайки се в пепел, и после за първи път в последните дни се прегърнахме.
След това се прибрахме вкъщи и направихме списък на всичко хубаво, което бяхме успели да забележим един в друг за това относително кратко време, в което бяхме женени. Но ние много се постарахме, и след като написахме всичко, направихме нещо, което може отново да ти се стори глупаво. Нека отидем в спалнята, ще ти покажа нещо \“.
Спалнята се оказа добре подредена стая, добре осветена и с голям креват от времето на бабите ни. В тази стая се усещаше атмосферата на щастие. Сещаш ли се какво висеше на стената в обикновени кленови рамки?
В едната рамка беше списъкът на всичко хубаво, което е видяла Хелън у Боб. В другата – драсканиците на Боб, подчертаващи добродетелите на неговата жена. Това е всичко – просто два ръкописни листа под стъкло.
\“Това е нашата тайна, – продължи Боб. – Тогава се договорихме да препрочитаме тези бележки поне веднъж на ден. Разбира се, днес ние сме научили всички тези неща наизуст, но не мога да ти опиша колко ценни бяха тези списъци за мен. Понякога си ги спомням, когато карам колата или чакам клиент в офиса. А когато слушам как приятелите ми се жалват от жените си, благодаря за моята щастлива звезда.
Забавно е, но колкото повече мисля за това добро, което Хелън вижда у мен, толкова повече се старая да бъда точно такъв. А когато наистина осъзнавам добрите й страни, гледам да ги подчертавам. Сега мисля, че тя е най-чудесният човек на света. Сигурен съм, че тя мисли за мен същото. Това е цялата тайна! \“
Цялата тайна, каза той!
Но тази „тайна” засяга основите на щастливия брак. Тяхната любов постепенно е задрасквала всичко лошо и е превъзнасяла доброто.
На тебе сигурно ще ти е интересно да разбереш, че после аз много пъти предлагах на съпружеските двойки прекрасния начин на Боб и Хелън. Успях да се убедя, че този начин направо прави чудеса.
Понякога в брака хората просто забравят, че са били готови да пожертват много неща един за друг, преди да си разменят пръстените. Много често добрите намерения тихичко се оттеглят някъде надалеч. И преди да се усетим, всичко положително изчезва и започват да ни мъчат съмнения: \“Тя е много добра, но само… \“ Или: \“Той щеше да е много по-добър, ако не… \“
Разбира се, ти си длъжна да виждаш и отрицателните неща в него, но към това ще се върнем по-нататък. А сега просто се научете да цените всичко добро, което имате, и това ще ви направи привлекателни за другия. Тогава и вашият брак ще се развива в правилната посока.
Мога още да ти приведа един откъс от глава 13 на Първото послание на Апостол Павел към коринтяните, който си струва да бъде запомнен: \“Любовта… не се радва на неправдата, а се радва на истината\“.
Татко ти, който мисли за теб
