Страдах. Момичето, което мислех, че е голямата ми любов, ме заряза. Не разбирах защо. Обичах я, правех това, което тя искаше, ходехме на местата, които на нея й харесваха, и се събирахме само с нейните приятели. Постепенно ме бе отделила от аверите ми. Все нещо не им харесваше и аз приемах всичко, исках тя да е щастлива с мен.
И сега се чувствах толкова самотен. Бях се преместил да живея в таванската стая. До апартамента слизах само, за да взема храната, която ми приготвяше майка, и пак се затварях в таванската. Пусках да гърми нейната любима чалга и пред очите ми отново заставаше тя и поне мислено бях с нея. Допусках до таванската стая само приятелката ми от детинство Катя. С нея живеем на един етаж. Родителите ни са големи приятели, а ние сме заедно от деца. Само Катя бе в течение на драмата, която изживявах. Пред нея се отпусках и можех да излея мъката си, тя умееше да изслушва.
Този следобед обаче Катя нещо се бавеше, а на мен ми се говореше. Точно когато мислех, че вече няма да дойде, тя се появи. Още с влизането отиде да отвори прозореца. От нерви бях започнал отново да пуша и не си бях дал сметка, че цялата таванска е потънала в дим. Стори ми се, че Катя е някак по-различна от друг път. Огледах я внимателно и открих промяната – винаги носеше дънки, а днес беше облякла рокля, която подчертаваше формите на тялото й. Беше пуснала дългата си коса и беше сложила грим. Изглеждаше много женствена. Всъщност за пръв път я виждах като жена.
Докато аз си мислех всичко това, Катя спря чалгата, която бях усилил до дупка, намали звука и пусна Пабло Алборан. Седна срещу мен и каза: „Слушай текста.“ Заслушах се. Пабло пееше за една изгубена любов и колко зле се е чувствал, но е дошла „тя“ и му е изпратила една целувка. „Вземи ме от краката до главата – се казваше в песента, – защото искам да съм лавата, която разпръсква твоя меден вулкан. Целувай ме, покривай устните ми с твоите, защото искам да горя.“
Думите бяха много възбуждащи.
Не можех да откъсна поглед от красивите очи на Катя. Бях полуизлегнат на леглото. Катя стана от стола, на който беше седнала, и легна до мен. Целуваше ме и целувките й бяха толкова горещи, сякаш излезли от песента. Бяха сладки и същевременно пикантни. А аз сякаш събуден от сън усещах как я желая с цялото си същество. Целувах я. Свалихме трескаво дрехите си. Докосвах я, целувах гърдите й и чувах как от устните и се отронва лек стон. Шепнех нежни думи в ухото й, а когато телата ни се сляха в едно, разбрах, че всъщност никога до сега не съм изпитвал такива чувства. Беше толкова красиво. Когато и двамата едновременно стигнахме до края и Катя прошепна „Обичам те“, отидох до прозореца и извиках: „Обичам те, Катя.“ После се върнах в леглото при моята приятелка от детинство.
Върнах се при тази, която не искаше да ме променя, която ме харесваше такъв, какъвто съм, и която се беше превърнала за мен в най-желаната жена. Любехме се пак и пак, слушахме музика, разговаряхме, бяхме щастливи. От тогава сме неразделни. Подготвяме сватба. А на тази, която ме изостави навремето, изпратих букет с надпис: „Благодаря ти! Благодарение на това, че ме изостави, намерих любовта на живота си.“ Любовта, която винаги е била пред очите ми, а видях едва сега.
Автор: Александър Алексиев
