Корените на празника, посветен на Трифон Зарезан, идват от далечните антични времена, когато по нашите земи живели траките. Те почитали бога на виното и лозите Дионис. Традицията била подета и от българите, които също с любов и вдъхновение отглеждали лози и се занимавали с винопроизводство. Оттам и обичаят 14 февруари да се отбелязва като ден на лозарите и винарите.
А всъщност на този ден православната църква почита християнския свещеник Трифон, който бил екзекутиран в Никея през 240 г. Според легендата, в деня на посичането му лозовите полета в цялата страна били нападнати от насекоми и лозарите призовали свети Трифон и той ги защитил от голямата напаст. А друго предание разказва, че когато Трифон излязъл да зареже лозите, за да дадат по-голям берекет наесен, бил леко пийнал и по време на резитбата си порязал носа – оттам и Зарезан.
Свети Трифон се смята за покровител на лозарите, винарите, градинарите и даже на собствениците винарни и пивници. На 14 февраля стопанките ставали рано с изгрева. Те изпичали кокошка, пълнена с орис и наливали домашно вино в бъклица. Слагали всичко това заедно с домашно приготвена погача в нова кожена торба. Стопанинът мятал през рамо торбата и отивал на лозето, където се сбирали всички мъже от селото. Тогава започвал празникът, особено буен, защото след Трифон иде пролетта и вече няма да има време за весели компании, а само за кърска работа.
В лозето мъжете се прекръстват и отрязват три лозови клонки. После поливат лозата с донесеното вино и започва избирането на цар на лозите. Слагат да избраника лозов венец, а през рамо го замятат с лозова гирлянда. Царят на лозята сяда в каруца, която теглят останалите лозари. Процесията отива в селото, спира пред всеки дом и стопанките излизат с бял котел вино, с които черпят царя и всички участници в ескорта му. Остатъкът от виното се излива през рамо с пожелания за богат урожай и за пълни чаши във всеки дом.
Благословията е: Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Процесията стига до дома на лозовия цар, където всички сядат на богато подредена трапеза. През следващите два дни, наречени трифунци, жените не бива да шият и да режат, защото се смята, че така се прави защита от вълците – да не се отваря вълчата паст срещу стадата добитък в селото и срещу хората.
Трифон Зарезан е един от най-веселите български празници, където езически обичаи и православни традиции се събират в едно. Празник, който е радост за душата и тялото. Заради промените в църковния календар Църквата отбелязва този ден на 1 февруари. А повечето българи го отбелязват два пъти – на 1 и 14. Наздраве!
