Три сестри сме. Никоя от нас не се е омъжвала. Живеем заедно в бащината ни къща. Забавленията ни са прости – ставаме рано сутрин и, след като закусим обичайните филии със сирене и масло и изпием по чаша чай, всяка започва да изпълнява задълженията си.
Градината е любовта на най-голямата – Мария. Цветята, посети от нейната ръка, цъфтят красиви и ароматни, а начинът, по който ги е подредила в градината радва погледа. А как само ухае!
Средната ми сестра – Лиляна, отговаря за животните, които отглеждаме. Преди години имахме много животни – коне, крави, овце и кози и, разбира се, кокошки. С напредването на възрастта ни махнахме конете и кравите, оставихме десетина овце и няколко кокошки. Взехме и две прасета. Така че Лиляна се грижи за всички тях.
Аз съм натоварена с къщната работа и готвенето, което е моята страст. Обожавам да изпробвам нови рецепти и да изненадвам сестрите си. Кухнята е доста обширна и на една от стените й съм подредила всякакви подправки и кулинарни книги. Изкарвам в нея часове. Аз също имам издадени няколко книги на кулинарна тематика.
И трите се радваме на добро здраве. След като приключим със сутрешните задължения, често ходим пеша до селото. Така поддържаме форма, а и се срещаме с приятели и познати. После обядваме вкъщи, полягаме около час и сме готови за следобедната игра на покер. Започнахме да се пристрастяваме към тази игра, когато в живота ни се появи Петьо – много възпитан и културен млад мъж, който живее под наем близо до нас.
Много ни допадна от самото начало – уважителен, забавен събеседник и, най-важното, чудесен партньор при играта на карти. Освен това винаги е готов да свърши нещо в къщата, приготвя ни напитките, винаги е с някоя от нас или с трите ни. Чудесен младеж. Преди известно време сестра ми Мария подхвърли, че ще бъде чудесно да подновим завещанието, което сме направили преди години, и да оставим част от парите на Петьо. Понеже нямаме наследници, нито близки роднини, сме разпределили парите за няколко организации в селото, но ни се стори чудесна идеята да включим Петьо в завещанието. Още на другия ден свършихме тази работа. Разбира се, той нищо не знаеше.
Един следобед бяхме седнали в градината и го чакахме да дойде. Пристигна и донесе да изпробваме някаква нова напитка, която сам приготвил. Сестрите ми пиха, аз опитах само една глътка, но нещо не ми хареса и не я изпих. Изкарахме спокоен следобед. Петьо остана да вечеря с нас и отново ни сипа от напитката. После погледахме телевизор и отидохме по леглата. На сутринта сестрите ми не слязоха на закуска.
Отидох да проверя какво става. Погледнах първо в стаята на Лиляна. Сестра ми лежеше в леглото и изглеждаше, че спи. Дишаше много странно. Повиках я, не отговори. Отидох до нея и я разтърсих, не реагираше. Притесних се и отидох да извикам Мария на помощ. Там обаче открих същата ситуация. Сега вече истински се разтревожих. Обадих се за линейка. Стори ми се, че минаха часове докато дойдат лекарите. Междувременно звъннах на Петьо и този чудесен млад мъж веднага пристигна. Заедно се опитахме да събудим сестрите ми, но нямаше начин. Още щом видяха в какво състояние се намират, лекарите се разбързаха да ги водят в болницата. Питаха ме как са се чувствали предния ден. Аз казах, че всичко е било нормално, както винаги. Питаха ме какво сме яли. Понеже винаги готвех аз, не беше трудно да опиша менюто и какви точно продукти е съдържало.
Сестрите ми се намираха в критично състояние. Аз се разплаках, не можех да си обясня какво става. Можеше ли и двете да се разболеят така изведнъж, без никакви предварителни симптоми? Петьо ме успокояваше. Донесе ми кафе, но нямах желание да пия и само го държах в ръка. Бях му толкова благодарна, че е до мен и ми помага в този труден момент. Минаха няколко часа, без особена промяна в състоянието на сестрите ми. По едно време лекарят ме извика и пак ме пита какво точно сме яли предния ден. Отново отговорих на въпроса. Сетих се обаче за напитката, която беше донесъл Петьо. Исках да го попитам какво съдържаше, но го нямаше в чакалнята.
Останах да чакам сама. След около 20 минути пристигнаха двама полицаи и поискаха да разговарят с мен. Попитаха ме дали имаме врагове. Въпросът ми се стори абсурден – та ние се разбирахме с цял свят! Информираха ме, че изследванията на сестрите ми показвали наличието на смъртоносен коктейл от транквиланти.
Не може да бъде, казах, най-много да пием по някой аспирин и то много рядко, транквиланти вкъщи нямаме. Тогава ме попитаха с кого поддържаме връзка и кой ни посещава. Отговорът беше лесен – Петьо. Полицаите се обадиха на колегите си да го намерят и да говорят с него. На мен това ми се стори върховна глупост, какво ще притесняват доброто момче? Седнах и се замислих. И изведнъж се сетих, че на вечеря Петьо отново сипа от напитката и сестрите ми пиха. Мария даже взе чашата в спалнята. Споделих го с лекарите. Те, от своя страна, уведомиха полицаите. Попитаха ме дали пазя бутилката и чашите, за да вземат проби, но си спомних, че снощи Петьо ги изми добре и бутилката май я взе. Може обаче чашата на Мария да е в спалнята й. Полицаите поискаха да ги заведа вкъщи и да я потърсим. Отидохме.
Входната врата беше отключена. Странно, аз лично заключих тази сутрин. Полицаите ме оставиха да чакам навън, а те влязоха вътре в къщата. По едно време излязоха и водеха пред себе си Петьо. Какво ли ставаше? Докато минаваше покрай мен изсъска: „Дъртачка, да беше пила и ти!“. Доброто и любезно момче беше изчезнало, на негово място имаше някакъв индивид, когото не познавах. Главата ми щеше да се пръсне от мисли.
В болницата ме чакаше добра новина – Лиляна беше дошла на себе си. Позволиха ми да я видя, но ме предупредиха да не й казвам нищо за Мария, нито за Петьо. Сестра ми беше много слаба, но поне разменихме няколко думи и успях да я целуна, преди лекарите да ме изведат от стаята. Мария все още не беше дошла на себе си. Тревожех се за нея – ами ако не се събуди? След още няколко часа мъчително чакане, и тя дойде в съзнание. Позволиха ми да я видя и успях да й дам кураж, също както на Лиляна. На другия ден и двете бяха достатъчно добре, за да отговорят на въпросите на полицаите относно Петьо.
Лиляна им призна, че преди седмица, докато й помагал при животните, му казала, че сме го споменали в завещанието. Сега вече разбрах всичко – явно не е искал да чака докато умрем и е решил да ни „ помогне“. Така и излезе. Признал си в полицията, че откак Лиляна му казала за парите, не можел да мисли за нищо друго и ни приготвил „специалната напитка“. Планът му обаче се провалил, след като аз отказах да пия.
Сестрите ми се възстановиха, но вече здравето им беше деликатно и трябваше да се поддържат с лекарства. Наехме една жена да ни помага вкъщи, защото вече не можехме да се справяме сами.
Нашият „приятел“ Петьо получи дълга присъда и ще има време да помисли над постъпката си.
Повече никога не играхме покер.
Автор: Сребрина
