Всяка година на 3 март България отбелязва своя национален празник – денят на освобождението от османско владичество, когато България отново се появява на картата на Европа като самостоятелна държава.
От 1396 до 1878 г. България е в състава на Османската империя. В резултат на победата на Русия в руско-турската война през 1877-1878 г. страната ни получава своята независимост. На 3 март 1878 г. е подписан мирният Санстефански договор между Русия и Османската империя. На страната на Русия се сражават също румънци, финландци, сърби и черногорци, както и над 7500 души българско опълчение и доброволци.
Ако погледнете дори в уикипедия, по силата на този договор България би станала най-голямата държава на Балканите. В нейните граници трябвало да влязат Южна Тракия (с излаз на Черно море), цялата Македония на югозапад и Добруджа на североизток. На запад в територията на страната е трябвало да влязат източни територии от днешна Сърбия. Това обаче не се нрави на Великите сили, които по свои различни причини нямат интерес на Балканите да има силна самостоятелна държава.
През лятото на 1878 г. в Берлин на Конгреса на Великите сили по настояване на Австроунгария и Англия Санстефанският договор е прекроен, а границите на България силно свити. Няколко милиона българи остават извън пределите на независимата държава. Затова десетилетия наред националната доктрина на страната е обединението на разделените от Берлинския договор български земи.
Датата Трети март като национален празник на България днес е и оспорвана, и възхвалявана. Критиците казват, че не може държава да има за празник ден, на който честваме победа на друга държава. Че Русия е следвала своите имперски амбиции да стъпи на Балканите и даже да завземе проливите. Но както казва историкът проф. Андрей Пантев – посочете поне една война в света, която да не се води заради собствени интереси и мотивация, но в случая става дума и за една война на вярата.
Руските войници загиват на бойното поле заради своите братя българи, а монахините от Самара шият знамето на българското Опълчение – малцина знаят, че то първоначално е било предназначено за въстаниците от Априлското въстание. Не случайно то се превръща в свещен символ и още са живи думите на старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който възкликва: Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя…
Българската история трябва да бъде уважавана и ако ние като народ имаме самочувствие, не би трябвало да обезличаваме датата Трети март – най-малкото защото за нея е пролята и много българска кръв.
Честит празник!
