
Всичко й лепне на тая Мария, всичко й иде отръки. Каквото и да захване, добре го прави. Удоволствие е да я наблюдава човек особено когато прави торти. Сама си измисля рецептите.
Тортите й изглеждат като тези от списанията. Всички нейни познати й поръчваха и по едно време имаше толкова много заявки, че започна да се занимава само с това и да продава вкусотиите, които приготвяше. Аз ходех често да й помагам. Имаше едно комшийче на 7 години, Гошко. Много красиво дете, но с главата не беше добре, нещо се усложнило при раждането и го извадили полузадушено. Оттогава са и проблемите.
Мария много го обичаше. А Гошко направо я боготвореше, при нея намираше спасение, когато по-големите му братя започваха да му се подиграват и да го бият. Мария го черпеше със сладки, даваше му от играчките на децата си и той кротко си седеше и си играеше в ъгъла, докато тя работеше.
Мария започна да прави сватбени торти. Всяка следваща беше по-красива и по-вкусна от предишната. Когато сестра й се зажени, разбира се, Мария беше натоварена да приготви тортата. С тази вече направо надмина себе си. Тортата нямаше равна на никоя правена досега. Беше на няколко етажа. Покри я с бял фондан и изрисува шарката от булчинската рокля на сестра си. Постави малки блестящи перлички по цялата торта. Беше истинско произведение на изкуството. Отделно от това Мария направи от захар цветята от сватбения букет. Всичко беше перфектно.
Оставаха около два часа до подписването. Мария отиде да се облича, а аз излязох да изпратя до вратата една нейна комшийка, която беше дошла да види тортата. Гошко си играеше, както винаги в ъгъла. Когато се върнах обаче, го заварих да яде с две ръце от готовата торта. Никога до сега не беше правил подобно нещо. Извиках на Мария да идва веднага. Мислех, че ще падне едно каране, но нищо подобно.
Мария погали Гошко по главата и каза, че сигурно е бил гладен. Без да губи време, изряза внимателно краищата, от които детето беше отчупило. Направи още бял фондан и покри повреденото място. После взе готовите захарни цветя и ги подреди по такъв оригинален начин, че изглеждаше, че тортата е замислена точно по този начин. Стана много оригинално. А аз й се възхищавах. Успя да превърне дефекта в ефект. На сватбата тортата беше поставена на почетно място и всички искаха да се снимат с нея. Мария беше буквално затрупана с нови поръчки. Преди да разрежат тортата младоженците благодариха на Мария. А аз не спирах да се възхищавам на куража, на смелите идеи и на таланта на тази прекрасна жена, която за голям мой късмет ми е приятелка.
Автор: Сребрина