Зелените поля на моя роден край – една прекрасна и тъжна песен, отдавна превърнала се в евъргрийн.
Старият роден град изглеждаше същият, когато слизах от влака
и за да ме посрещнат, тук бяха мама и татко.
Погледнах надолу към улицата и там тичаше златокосата Мери,
с черешовите устни.
Хубаво е да докоснеш зелените, зелените поля на своя роден край.
Да, те всички ще дойдат да ме посрещнат,
с протегнати ръце, усмихвайки се сладко.
Хубаво е да докоснеш зелените, зелените поля на своя роден край.
Старата къща все още е там, с напукана и суха боя
и тук е онова старо дъбово дърво, където си играех.
Долу по уличката аз вървя със сладката Мери,
златокоса, с черешови устни.
Хубаво е да докоснеш зелените, зелените поля на своя роден край.
Да, те всички ще дойдат да ме посрещнат,
с протегнати ръце, усмихвайки се сладко.
Хубаво е да докоснеш зелените, зелените поля на своя роден край.
След това се събудих и огледах наоколо, към заобиколилите ме
четири сиви стени, и осъзнах че само съм сънувал.
Тук са пазачът и меланхоличният, стар свещеник –
заедно ще тръгнем на зазоряване.
Отново докосвам зелените, зелените поля на моя роден край.
Да, те всички ще дойдат да ме видят,
в сянката на онова старо дъбово дърво
като ме положат под зелените, зелените поля на моя роден край.
