Тази история често се споменава на семинарите по стратегическо планиране. Не е съвсем ясно чие е авторството над нея, но във всеки случай размисълът върху нея може да бъде полезен.
Ето и самата история
Една пословица на индианското племе дакота гласи: „Ако изведнъж откриете, че яздите умрял кон, най-добре скочете от него“.
В бизнеса обаче хората често посягат към странни стратегии за използване на умрелия кон. Например:
Купуваме по-здрав камшик.
Сменяме ездачите.
Заявяваме: „Ние винаги яздим конете си по този начин.”
Събираме комитет по изследване на коня.
Организираме посещение на други организации, за да обменим опит по яздене на умрели коне.
Организираме учебен семинар за развитие на ездовите навици.
Проверяваме дали състоянието на умрелия кон съответства на съвременната околна среда.
Сменяме изискванията към коня, като твърдим, че той не е умрял.
Наемаме хора на граждански договор, за да яздят умрелия кон.
Събираме няколко умрели коня във впряг, с цел да повишим скоростта.
Заявяваме, че никой кон не е достатъчно умрял, за да може не да бъде бит с камшик.
Търсим допълнително финансиране, за да повишим производителността на коня.
Анализираме разходите, за да установим могат ли наемните ездачи да яздят по-евтино.
Купуваме продукт, който да накара умрелия кон да препуска по-бързо.
Заявяваме, че умрелият кон е „по-добър, по-бърз и по-евтин”.
Създаваме кръжоци по качеството, за да намерим приложение на умрелия кон.
Преразглеждаме изискванията към производителността на конете.
Казваме, че този кон е бил купен по себестойност като независима променлива величина.
Издигаме умрелия кон на длъжност ръководител на компанията.
Нищо ново под слънцето, нали? Дори да замените понятието „умрял кон” с „куц кон” или „кранта”, смисълът на пословицата няма да се промени. Ако ръководите компания в криза, най-добре е да помислите как изцяло да се отървете от животното, а не се мъчите да го изкарате здраво…
