Когато аз бях дете, телевизията се излъчваше по няколко часа на ден. Когато децата ми бяха малки, можех да ги удържа да не гледат дълго, просто защото по телевизията нямаше толкова много детски филмчета, нямаше кабелна телевизия във всеки дом, но пък имаше видео с детски сериали. Оттогава остана любовта им към „Том и Джери”, „Уди кълвача” и „Ну погоди” (нередактираната версия, която днес руснаците промениха от криворазбрана, според мен, политкоректност). Моите деца не пушат, нищо че са гледали вълка да дими с 10 цигари едновременно. Те са против насилието към по-слабия, нищо че са гледали какви идиотски номера крои мишокът Джери на безхаберния глупчо Том. Нещата от живота никога не са еднозначни, нали?
Но едно е вярно – полезно е да знаем как телевизията влияе на децата и особено на малките. За нас това е начин да се отпуснем, да забравим грижите. Имаме достатъчно опит да филтрираме информацията от екрана, нещо да приемем, друго да отхвърлим.
При децата е съвсем иначе
Телевизорът за най-малките е един огромен непознат свят – привлекателен, интересен, грабващ целия им интерес. Спомнете си как гледат екрана с отворена уста – без значение какво тече там, новини, някакъв филм или реклами. Детето се потапя в този свят на движещи се картинки, възприема изключително живо всичко, което се случва там.
Нашата задача – да ги научим как да гледат
Телевизорът може да не е само електронна бавачка (оставяме детето да зяпа и си вършим другата работа – не се препоръчва, но го правим, нали?), но и начин да се сближим с рожбата си. Това е възможно само ако намерим време да гледаме телевизия заедно и се потопим в общото преживяване.
Гледайте телевизия с детето си – обсъждайте, правете изводи заедно, наслаждавайте се на разговора. Така то възприема това, което ще му бъде полезно в живота. Например, гледайте заедно филмче, в което героят отначало е мързелив, а после преодолява инерцията и става ярка и интересна личност.
Съставете си списък
Добре е да имате списък с филмите, които ни учат на нещо, подсказват някакъв урок, мъдрост. Отначало това ще бъдат анимационни филми и филми-приказки, а после и филми за възрастни. В този метафоричен вид детето възприема с много по-голямо желание, отколкото ако му четем конско.
Коментирайте филма, дайте му време да схване вашето разбиране за това, което се случва на екрана. Например: „Виж, Петьо се уплаши, но не остави приятелите си в беда, и те заедно победиха лошите магьосници”. Или: „Виж как малкият брат прояви смелост и победи ламята”.
С израстването на детето коментарите ще се усложняват. Чрез тях вие споделяте важни неща, принципи, убеждения и традиции. Друга важна полза от подобно коментиране е, че помага на детето да се справи с бурята от чувства, запазва го от емоционално „прегряване”.
Винаги ли доброто побеждава
На 4 години децата винаги искат да знаят дали доброто побеждава злото. Това не е абстрактен въпрос. От това зависи тяхното усещане за сигурност, за стабилност на околния свят. Затова те често поставят етикет – този е добър, а този лош. И не страдат, ако например в сюжета убият лошия герой. С времето техните възприятия се променят и тогава е важно да обясните на детето, че да се убива е лошо. Ако във филма убиват добрия герой, можете да обясните заради какво е живял и защо е загинал. С две думи, важно е да помогнем на детето да намери смисъл в това, което гледа, да открие смисъла и позитивната страна на нещата. Това запазва нервната му система.
Да открием причината и следствието
Важно е също да показваме цялото многообразие на реалността, но да обясняваме в същото време защо нещо се случва именно така, а не иначе. Например: «Жалко, че той загина, и на мен ми харесваше. Но ти видя, че той не тренираше и не беше готов, затова не успя да отбие удара на противника”. Това помага на детето да се научи да улавя причинно-следствените връзки. То започва да мисли какво може да се направи, за да се случи нещо добро, а не нещо лошо.
Имайте предвид, че ако децата гледат анимационен филм с битки, те напълно се пренасят във виртуалния свят и преживяват много дълбоко това, което се случва на екрана. След филма е добре да им предложите някаква двигателна активност („да тренираме, за да сме силни”) – например да потичате заедно навън, да танцувате или нещо друго. Това помага да „прегори” емоцията от видяното. Няма лошо, ако детето иска да гледа много пъти един и същи филм. Така то осмисля видяното, намества го в своята картина за света.
Мили родители, ясно е, че сте много заети и имате много грижи! Понякога даже гледането на филм заедно с детето е натоварване, какво остава и да коментирате и съпреживявате. Но нека помислим отново за смисъла на това съвместно гледане на телевизия. Нали не сте против да си поговорите с децата за важните неща? Просто чрез гледането на телевизия разговорът става по-лесен, по-конкретен, когато обсъждаме дадените ситуации, мотивите и постъпките на персонажите. По този начин помагаме на детето да се развива – душевно, емоционално, интелектуално и нравствено. Разширяваме неговата представа за света, а едновременно с това укрепваме отношенията си и се разбираме по-добре едни други. А какво по-добро от това да запазим връзката си с децата?
