За всичко им завиждам – за това, че могат да облекат каквото си искат, за това, че могат да излязат и са свободни да отидат където желаят, за времето, в което живеят… Аз цял живот съм живяла на село. Баща ми беше много строг с всичките си деца. Не помня да ме е погалил или целунал някога. Майка ми беше от онези скромни жени, които никога не противоречат на мъжете си. Не бяхме богати, но и бедни не бяхме – имахме хляб на масата и дрехи да се облечем. Работехме от малки, ходехме и на чужди хора да помагаме и вкъщи винаги имаше нещо за вършене. Аз бях най- голямата от братята и сестрите и отрано свикнах да се грижа за деца. Хранех ги, обличах ги, почти като майка.
Когато навърших 15 години, ме ожениха. Дойдоха едни хора да ме искат и баща ми се съгласи. Мене не са ме питали, просто ми казаха, че ще ме женят за Танас. Новината, меко казано, ме уплаши. Танас беше много по-голям от мене, намусен и с хората не говореше. Не можех да си представя, че ще живея с него. Молих се на майка ми да не ме женят. Плаках. Казах й, че ще помагам много вкъщи, всичко аз ще върша, но да не ме оставят на Танас. Майка ми ме прегърна – един от малкото пъти, когато го правеше, и ми каза, че ще стане каквото е решил баща ми. Бях отчаяна! Чудех се как да накарам баща ми да си промени решението, но не можех нищо да измисля.
Дойде денят на сватбата. Облякоха ми новите дрехи, забулиха ме и ме заведоха да ни венчае попът. Никой не обръщаше внимание на сълзите ми, прието беше булките да плачат. После отидохме в къщата на Танас. Сватбата беше някак тъжна – играха се хора, но някак насила, а може би на мен така ми се струваше. Към вечерта ни затвориха с Танас в една стая. Не бяхме разменили ни дума. Той започна да се съблича. Аз се обърнах да не гледам пилешкото му тяло и се молех да легне и да заспи. Той обаче се приближи до мен и, без да обели дума, ме бутна на леглото. Аз се изправих. Танас пак ме бутна, този път по-силно, и се тръшна отгоре ми. Аз обаче не се оставих и го изритах от кревата. Той падна и от носа му потече кръв. Пак се опита да ме хвърли на леглото. Отскубнах се и избягах навън. Сватбарите се стъписаха. Танас излезе след мен целия омазан в кръв. Майка му и сестрите му ме хванаха и пак ме натикаха в стаята. Дърпах се, но ме вързаха за кревата и ме оставиха с оня.
Глупакът се нахвърли върху мене, надигна ми полите и смъкна гащите ми. Аз крещях, но ми запуши устата с една кърпа. После се намести върху мене, но аз не преставах да се мърдам. Танас пъшка един час отгоре ми, но нищо не направи. Облече се и излезе и аз се зарадвах, че ще ме остави на мира. След малко в стаята влезе майка му с още няколко жени. Бях полугола, вързана на леглото и ме беше срам, че ме гледат. Не знаех обаче, че лошото тепърва предстои. Няколко жени ме хванаха, отвориха краката ми и майката на Танас направи с ръце и с помощта на една свещ това, което синът й не успя. Болеше ме ужасно и исках да викам, но устата ми все още беше запушена. Жените взеха кърпата с кръвта и излязоха навън. Мен ме оставиха вързана в стаята. Чувах тъпана и виковете на сватбарите. Продължаваше да ме боли и ми се искаше да умра от преживяното унижение. По някое време Танас влезе в стаята и се тръшна да спи. Нито ме отвърза, нито махна кърпата от устата ми. Не мигнах цяла нощ.
Това ли беше семейният живот?
И с този ли мъж трябваше да прекарам остатъка от живота си?
На сутринта, когато Танас се събуди, се метна отгоре ми като звяр и този път отиде докрай. После се облече, остави ме и излезе. Чувствах се измърсена. Тялото ме болеше. Вървите, с които ме вързаха, се впиваха в ръцете и краката ми. Ако това беше семейният живот, то той не ми харесваше въобще. По някое време в стаята влезе свекърва ми. Носеше един леген с малко вода и една кърпа. Изгледа ме с лош поглед и каза, че ще ме отвърже, но да не си помислям да бягам или да правя някоя глупост, защото този път ще ям и бой. Отвърза ме, но нямах сили да се надигна. Остави ме, излезе и блъсна вратата. Лека-полека се надигнах и се поизмих. Ръцете и краката ми бяха отекли. Всичко ме болеше. Искаше ми се да плача, но не ми бяха останали сълзи. Пооправих се и седнах.
Влезе пак свекърва ми. Гледай я, каза, как се е окумила! Я да вървиш да замесиш хляба и да наготвиш, че като се върне мъжът ти какво ще яде. Едвам станах. Не знаех кое къде е в тази къща и никой нищо не ми показваше. Не знаех и за колко човека да готвя и да меся, нищо. Не се виждаше никой, не знам къде се бяха запилели всичките. Сложих една тенджера с боб да ври и отидох да правя хляб. Тъкмо бях приготвила всичко и се върнаха Танас, баща му и малкото му братче.
Появиха се свекърва ми и двете й дъщери. Седнаха на масата и свекърва ми ми изсъска да им нося да ядат. Започна да им се оплаква, че много съм била мързелива, едвам ме била накарала да наготвя. Аз мълчах – младите булки трябваше да мълчат. Те започнаха да ядат, а аз седях и прислужвах. Изядоха всичко. За мен никой не се сети да остави нещо. Нея нощ останах гладна. Танас легна и заспа. Аз се наместих в крайчето на леглото и не мръднах. Заспала съм към сутринта. По едно време свекърва ми се развика да съм ставала, какво съм се излежавала като царица. Така беше почти всеки ден. Ако станех преди другите, ми се караха, че се правя на много работна, ако те станеха първи, ми се караха, че съм много мързелива. Единствено с малкото братче на Танас се разбирах. То ми скриваше и по някоя коричка, че яденето все не стигаше за мене.
Мъжът ми говореше рядко и то обикновено да му донеса или отнеса нещо. Понякога през нощта се сещаше за мен, лягаше отгоре ми и после заспиваше. Аз отслабнах много. Не бях ходила у нашите от сватбата. Веднъж се престраших и попитах свекървата дали мога да отида да ги видя, но тя така ми се скара, че повече опити не правих. Така мина около година.
Чужди хора разказали на майка ми и баща ми как съм отслабнала и че много ме тормозят. И не щеш ли един ден по обяд дойде баща ми. Видя как всички седят на масата, а аз стоя и само прислужвам и ми каза да си събирам багажа, че си ме прибира. Разплаках се от радост. За пръв път виждах баща ми да се интересува от мен. Не се сбогувах с никого освен с малкото братче на Танас, то даже се разплака, милото, за мен. Заживях пак в къщата на родителите ми. Наскоро след това Танас умря, останах вдовица.
Идваха да ме искат, но мъж не щях да погледна. Минаха две години. През лятото по жътва дойде един мъж да ни помага, вдовец с две дечица. С него се харесахме и се събрахме. Тогава разбрах какво е мъж да обича жена. Неговите деца като мои гледах. Аз родих още две. Добър мъж случих. Не искам и да си спомням за ужасния опит от първия брак. И само се моля живи и здрави да сме всички – разбрах, че животът с подходящия човек бил хубав.
Автор: Сребрина
