В нощта на 13 срещу 14 септември Православната християнска църква отбелязва един от 12-те най-важните и тържествени празници – Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен.
Именници са Кръстю, Кръстьо, Кръстенa, Кристина, Кръстина, Кънчо, Ставри.
Историята
Началото на IV век след Христа било ознаменувано с велики събития в историята на християнството. Император Константин застанал начело на Римската империя. В началото на своето владичество той повярвал в Христа и целият му живот по-нататък станал пример за вярно служене на Господ.
Константин Велики прекратил гоненията на християните и им позволил свободно да изповядват вярата си. Построил много нови храмове и възстановил разрушените. Императорът призовал Първия Вселенски Събор и навсякъде съдействал за разпространението на християнството.
Константин не оставал равнодушен и към поруганата от езичниците „люлка на християнството” Палестина – мястото на земния живот на Господа Иисус Христос, на Неговите страдания, смърт и възкресение. Като благоговеел пред знамението на Кръста, Константин пожелал да придобие и прослави „живоносното Дърво”, на което бил разпънат Господ.
Като воин, който е пролял много кръв, той считал себе си за недостоен да направи това сам. Благочестивото намерение на сина си изпълнила майката на Константин – царица Елена, която точно с тази цел се отправила към Иерусалим.
Когато тръгнала на Изток, царица Елена вече била в преклонна възраст, но това не попречило на нейното въодушевление. Тя желаела да се поклони на местата, по които е минал самият Господ.
В Палестина – свещената страна, където всичко напомняло за „великата тайна на благочестието – явяването на Бог в плът”, царица Елена се държала като обикновена поклонница. Тя свалила царските си одежди, облякла скромни дрехи и обикаляла местата, свързани със земния живот на Спасителя. Като се стараела да остане анонимна, тя помагала на нуждаещите се и щедро раздавала милостиня.
Но най-важната задача на Елена по Светите места била да изпълни поръчаното от нейния царствен син. Местата, описани в евангелските събития, отдавна били предадени на опустошение. Езичниците, които ненавиждали християнството, се постарали да изтрият самата памет за тези събития. Най-ценното за всяко християнско сърце – Гробът Господен, било потънало в боклук, а на хълма, натрупан над святата пещера, било построено капище на езическата богиня Венера.
Елена се разпоредила да бъдат разрушени езическите капища и на тяхно място да се издигнат християнски храмове. Със средства на царицата бил построен храмът във Витлеем – над пещерата Рождество Христово, на Елеонския хълм – мястото на Възнесение Господне, в Гетсимания – на мястото на успението на Пресвета Богородица.
Но най-важната цел на царица Елена била да намери онова дърво, на което някога бил разпънат Спасителят.
Мястото, където се намирал Кръста Господен, оставало неизвестно. След дълго търсене то било посочено от един евреин, на име Юда. Той казал, че Светият Кръст Господен е скрит под капището на езическата богиня Венера.
По заповед на Елена статуята на Венера била свалена, а капището – разрушено. На това поругано място архийереят Макарий Иерусалимски извършил молитва. След това започнали да разчистват пръстта. След известно време всички, които участвали в разкопките, почувствали невероятно благоухание изпод земята. Това подкрепило силите им.
И ето, Гробът Господен бил открит и разчистен. Край него, от източната му страна, били открити три кръста. Предстояло да се разбере кой от тях е именно кръстът на Христос, а кои са на двамата разбойници, разпънати заедно с него.
Истината била открита при едно чудно събитие. В онзи момент край откритите кръстове минавала погребална процесия на един починал човек. Архийереят казал процесията да спре. По негов съвет започнали да полагат върху починалия един по един трите кръста. Когато го докоснал Кръстът Христов, мъртвият възкръснал.
Всички, които станали свидетели на това чудо, възликували. Царица Елена с благоговение се поклонила дълбоко на честното Дърво, а архийерей Макарий взел светинята и на високо място изпълнил въздвижението на Светия Кръст Господен, така че множеството вярващи да могат поне отдалеч да се поклонят на Бог. Благодарение на това чудо много от езичниците и юдеите повярвали в Христос.
Въздвижението на честния и животворящ Кръст Господен е станало през 326 г. Православната църква отбелязва този празник на 14 септември или на 27 септември по стар стил.
Светият Кръст е положен в сребърен ковчег и се пази в храма, построен на мястото на откриването му. На Велики петък го изнасят за поклонение на вярващите. Когато напускала Иерусалим, царица Елена взела със себе си частица от живоносното дърво и го подарила на своя син Константин.
Скоро след връщането си от Иерусалим царица Елена починала. Светата Църква причислява нейния лик към светците равноапостоли. Толкова голямо било значението на нейното деяние, че вестта за спасителния Кръст Господен и за истинността на християнската вяра обиколила света като апостолска проповед.
Традициите
Народният празник пък е свързан с „кръстосването” на деня и нощта, тоест те се изравняват и наближава есенното равноденствие. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се „осветява“ семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.
У нас е прието на този празник да се отиде на Кръстова гора, която се намира в Родопите, близо до Кръстов връх.
От църквата „Покров на Света Богородица“ до кръста на върха, върху малък хълм, са разположени 12 параклиси, посветени на всеки от дванадесетте апостоли. Тук идват много болни хора, или хора с проблеми, просто вярващи. По традиция те нощуват на това място, известно с необикновената си енергетика. Вярва се, че това поклонничество ще ги спаси от бедите им.
