До началото на XVIII в. сегашното Ступиниджи е в края на провинциалното градче Никелино, на около 10 км от Торино. Но точно географската близост със столицата го прави прочуто с времето. През Средновековието в Ступиниджи е бил замъкът Кастелвечио, принадлежал на принцовете Акайя – един от клоновете на Савойската династия. През 1493 г. го купува някой си маркиз Орландо Палавичино с прякор Прекрасния. През 1563 г. става собственост на Савойския херцог Емануел Филиберто, което съвпада с преместването на столицата на херцогството в Торино. В края на XVII в. владетел на херцогството Савой е Виторио Амадео II, който през 1713 г. получава отнетата от Испания Сицилия заедно с кралската титла. После испанците отново завземат острова, но са изгонени от англичаните и през 1720 г- окончателно напускат Сицилия. Тя обаче е дадена на Австрия, а Виторио Амадео получава в замяна Сардиния. В този период Савоя, Пиемонт и Сардиния стават единно Сардинско кралство.
Владетелите от Савойската династия се интересуват не само да разширяват владенията си. Не са им чужди ловът и изкуствата. Край Торино се издигат прекрасни дворци по проекти на дворцовите архитекти. Това е период, в който барокът постепенно отстъпва на романтизма в архитектурата.
През 1729 г. Виторио Амадео окончателно осъзнава, че истинският любител на лова от неговото ниво не може да мине без подходящ ловен замък и поръчва проектирането му на своя любимец – блестящия архитект Филипо Ювара. По това време Ювара вече се ползва с неограничена свобода да твори и да привлича за работата си специалисти от всички краища на страната. Той си поръчва цял екип декоратори, основно от Венеция, които да оформят интериора на сградата.
Извънградският ловен дом Ступиниджи е проектиран като ансамбъл, в който сградите са в центъра на прекрасния парк и природата наоколо. Като майстор на модния за тази епоха стил, Ювара придава истински бароков размах на строежа си. Владетелят е толкова доволен, че на втората година от строителството вече организира празничен официален лов и кани много гости.
В центъра на дворцовия комплекс, който поразява с динамиката на своята структура, е разположено основното здание с величествена бална зала, увенчана с голям купол. Над нея се издига бронзова фигура на елен, работа на скулптора Франческо Ладате, за да напомня за основното предназначение на сградата. Тази скулптура се превръща в негова емблема. Преди три столетия елените в този район са в изобилие и са основна цел на кралския лов.
От овалната централна сграда се отделят четири жилищни крила под формата на кръст. Балюстрадата на централната част е украсена с вази, декорирани със скулптурни глави на ловни кучена и трофеи. Широките полегати стълби са свързани с централната Тържествена зала с три портала с кръгли арки. През вратите срещу тях се излиза в парка, чиято прекрасно поддържана растителност е в пълна хармония с двореца.
Централният купол на архитектурния шедьовър Ступиниджи е стъпил върху четири свободно стоящи опори. Между опорите на средна височина минава галерия, която опасва цялата зала. Стените и таванът са изрисувани с ловни сцени от братята Доменико и Джузепе Валериани от Венеция. В основния купол е изобразена богинята Диана, която тръгва на лов. Покоите на кралската фамилия се намират в жилищните сгради с лице към парка.
По време на управлението Карл Емануел III и Виторио Амадео II ловното имение продължава да се разширява. Плановете са на бившия помощник на Ювара Джовани Пруното, а след това с участието на други известни архитекти от това време. Броят на стаите достига 137, а количеството галерии – 17.
Ловните занимания на благородните особи обаче водят до намаляване на елените в околността на замъка. Ступиниджи постепенно променя предназначението си. Тук често се провеждат протоколни срещи и династически сватбени церемонии на наследници от Савойската династия. Например, през 1773 г. тук празнуват сватбата на Мария Тереза, принцеса Савойска, с граф д’Артоа Филип, брат на Людовик XII и бъдещ крал на Франция Карл Х. Замъкът дълги години остава любима резиденция на аристократите.
В наше време тук се намира Музей на изкуствата и декоративно-приложното изкуство. Част от колекцията е от самия дворец, а друга – от бившите савойски владения Монкалиери и Венариа Реале. В галериите епизодично се организират временни експозиции с огромна популярност сред ценителите на изкуството.
През 1992 г. горските и селскостопански земи край Ступиниджи са обявени за природен парк. Заедно с малките съседни общини Никелино, Кандиоло и Орбасано паркът се простира на огромна площ, в която влизат и малки горички с изключително редки растителни видове. Тук спокойно обитават най-разнообразни представители на дивата природа – лисици, белки, невестулки, чапли. Елените обаче, заради което е издигнат дворецът Ступиниджи, са изчезнали оттук още през XIX в.
Историята за блясъка на Ступиниджи би бил непълен без да споменем още една забележителност. Десеткилометровата алея от почетния двор на ловното имение до Палацо Реале в Торино днес е широка автомагистрала. Това отвън почти незабележимо здание от XVII век изненадва с невероятния разкош на интериора. В самата Италия малко галерии могат да се похвалят с такова богатство като тукашната кралска библиотека, която разполага с оригинални рисунки на Леонардо да Винчи, Рафаел и Рембранд.
Ступиниджи, заедно с другите резиденции на династията Савоя (Кастело Ракониджи, Кастело Валентино Палацо Мадама и Палацо Кариняно) е под защитата на ЮНЕСКО като паметник на световното културно наследство.
Снимка: БГНЕС
