Строителче бях в една фирма. Основно ремонти правехме, но и къща можем да вдигнем, и каквото си поискаш. Аз като започнах работа тука, хал хабер нямах от нищо. Лека полека обаче научих занаята. Любим филм на всички във фирмата е „Баш майсторът“. Ей, тоя е велик – то лаф, то чудо. Използваме ги ежедневно лафовете, че и нови добавяме. И да знаете, че много си е прав тоя филм. На мен какви истории са ми се случвали – не знам да разказвам ли, или да си мълча…
Беше наскоро, след като започнах работа и ходех като муха без глава насам-натам. Майсторите ме действаха – дай това, дай онова. Шефът ни изпрати с още двама колеги да правим една кухня. Посрещнаха ни собствениците – семейство, около 65-годишни. Той бивш военен бил, тя – домакиня. Представи ни се господин Минчев, а това е госпожа Минчева. Каза какво иска да сменим в кухнята и излезе. Остана само жена му. Когато мъжът ми е вкъщи, е господин Минчев, а аз – госпожа Минчева, но като сме сами, викайте ми Ели, от Елена.
Навираше се все покрай нас, вицове разправяше, бири носеше. Ама появи ли се мъжът й, не обелваше ни дума и една сериозна, не ти е работа. Един ден се върнах по-рано от обедната почивка и видях, че сме сами с госпожата. Ела вика, седни тук при мен да си починеш. Гледам скръстила краката, коленете показала – а аз още 20 години нямах и млади ми се гледаха, не пенсионерки. Тя настоява, аз хък-мък, седнах уж далеч от нея, ама тя се приближи. Добре че се върнаха колегите, иначе не знам. На другия ден ние си работим, а тя влезе да се къпе. Вратата на банята леко открехната и на огледалото всичко се вижда. Ние с колегите се наредихме на безплатното шоу. Къпа се, сапунисва се и по едно време почна да си бръсне краката, а после взе да бръсне гърба си. Аз мъж не съм виждал гърба си да бръсне, камо ли жена. Отщя ми се да гледам и се махнах, другите обаче останаха.
На друг ремонт ме пратиха с един келеш, дето никoй не щеше да работи с него. Флегматичен ти казвам, мързелив, а в главата – грозотия. Мисли се обаче за фотомодел. Отиде до прозореца, гледа към отсрещния блок и ме вика: ела да видиш, ей там една как ме гледа и се обарва. Без малко да умра от смях – то не си вижда лисичата физиономия, ами обарвала се била. Той се обиди – по-добре за мен, че после работихме, без да ми говори и не трябваше да му слушам глупостите.
Забелязал съм, че има един друг чешит жени, не знам как да ги опиша. Няма ли го мъжът й вкъщи – оса. Зла, по цял ден ни се кара и все нещо й е криво. Една чаша вода не дава да пием. Наближи ли мъжът й да се връща – гримира се, облича минижупа и чуе ли вратата да тракне, демек прибрал се е любимият образ, почва кафенце да носи, усмихва се и за нищо и никакво се смее. Аз отначало се чудех на какво си играем, ама после загрях, че мъжа си кара да ревнува. Таквоз чудо в къщата си да нямаш. Отвсякъде те прави луд.
Един колега имах, голям чешит. Седнахме заедно една сутрин да си изядем сандвичите. Вади си той мобилния и вика: върти където искаш. Аз не проумявам какво иска, а той обяснява: с моята Шуши сме се разбрали по 50 лева лимит на човек за разговори, ама аз проверих и тя вече е навъртяла 80. Че ако искаш да приказваш с някой, върти, че сме в края на месеца и Шуши ще ме мине с разговорите. Луда работа.
Един друг голям образ работи в нашата бригада. Отидем ли някъде да правим ремонт и да ги няма собствениците, не започва да работи, без да е преровил цялата къща. Особено го интересува женското бельо. Това бикини, сутиени – пипа ги, разглежда ги, мирише ги. Маниак. Стар ерген, жена не виждал и чекмеджетата с бельо размята.
Веднъж отнякъде се беше появил в бригадата един тъпанар. Когато работим, той се шматка. Дойде ли време за почивка и като ще идва шефът – като се разработи, че пушек се дига. Викаме му: ей, недей така, ела сега, седни с нас, че е почивка. Той не ни бръсне. Един ден така, втори ден така, на третия ден седнахме ние и тоя пак се разработи. Че като станахме всички – ти ще сядаш ли, или ще се подиграваш с нас. Посритахме го малко. На другия ден не дойде на работа.
Питам веднъж един от старите майстори плочки в банята как се слагат. А, то много е сложно, вика. И започва да смята уж: 5+80=21; 42-7=68 … И така нататък. Да ме обърка иска. Гледах го, гледах и си викам – бе аз на тоя ли ще се оставя. Записах се да уча, кетап изкарах и сега съм бригадир. На старите майстори шеф станах.
И още истории за разказване имам, ама по-нататък ще ви ги разкажа, че се обадиха за един ремонт – две близначки ме чакат банята да им правя…
Автор: Александър Алексиев
