Депресията или дори обикновеното лошо настроение влияят на вкусовите рецептори и пречат да оценим по достойнство храната. Стресът убива вкуса – това е познато до болка на много жени, които при нервни ситуации могат да погълнат невероятни количества, без да оценят дори колко мазни или солени са мезетата на масата.
Защо например чудесната баница, която обикновено правите едва ли се със затворени очи, нещо се обърква, когато я гласите за важни гости? Или пък защо на домакинята не й се нрави точно собствената й манджа? Тя просто се тревожи повече от необходимото как ще се представи и не усеща \“правилно\“ вкуса на ястието.
Стресът и тревожността нарушават равнището на важни вещества в мозъка, които се наричат невромедиатори и влияят на сетивата, с които усещаме вкуса. По тази тема интересни проучвания е направила Люди Доналдсън от Нотингамския университет. Изследователката съсредоточила вниманието си върху два невромедиатора, чието равнище е понижено при хора, страдащи от депресия и неврози – това са серотонинът и норадреналинът.
Групата учени изследвала възприемането на вкуса при здрави хора преди и след приемане на антидепресант, който повишава равнището на тези невромедиатори. Повишеното равнище на серотонин увеличавало чувствителността към захарозата с 27 процента, а хининът изглеждал с 57% по-горчив. Високото ниво на норадреналина осиурявало 40% по-висока чувствителност към горчивото и повече от 20 на сто – към киселото. Подобреното настроение видимо изостряло вкусовите усещания. Любопитното е, че антидепресантите въздействали на вкусовите усещания не чрез мозъка. Участниците в опита усещали промените около час след приемането на лекарството, докато били необходими 3 часа, за да стигне то до мозъка. Изводът може да е само един – на езика не му е необходима помощ от мозъка, за да ориентира във вкусовите усещания.
Това показва, че човек не бива да се захваща да готви без настроение – освен ако самото готвене не е удоволствие, което ще го развесели.
В последните години се натрупват много научни доказателства, че вкусовите рецептори върху човешкия език \“усещат\“ мазнините. Това възприятие е толкова по-лошо, колкото по-изнервен е човек. Ескпериментите на Пол Бреслин от Университета Рутгерс, Ню Джърси, показват, че когато сме под силен стрес, преставаме да усещаме колко мазна е храната.
И още веднъж за обикновения стрес, какъвто примерно изпитваме, когато чакаме важни гости. Доказано е – под въздействието на адреналина вкусови усещания се изострят и усещаме много по-силно соления или сладък вкус. Може би затова на трапезата често чуваме, че пържолите са пресолени, а тортата – прекалено сладка? Един практичен съвет – оставете това, което не ви се нрави, за другия ден. Тогава вкусът му със сигурност ще е идеален!
