Историята на Хелоуин е много дълга и минава през поне 10 века, като непрекъснато се трансформира и придобива нови причудливи изражения. Започва от келтския фестивал Самхейн, римския Ден на Помона – богинята на растенията и християнския Ден на вси светии.
Днес от древния езически празник е останала забавната традиция в нощта срещу 1 ноември да се прави маскарад със страховити костюми. Зад тези развлечения обаче изчезва и древния смисъл на Хелоуин – един интригуващ, загадъчен и митичен празник.
В Европа тази нощ отбелязва прехода към зимата. Смятало се, че по това време душите на покойниците посещават предишните си домове, за да се погреят край огнището. Бродят наоколо, вземат като пожертвувание храна и вино от трапезата. Душите можели да приемат различни образи – лошите се вселявали в животни например. И за да не станели хората жертва на мъртва сянка, гасели огнищата по къщите и се обличали колкото може по-страшно – в животински кожи и глави, за да изгонят злите духове.
В нощта срещу 1 ноември падали бариерите между нашия и „отвъдния” свят и се отваряла порта между тях. В известен смисъл Хелоуин е опит да се осъзнае връзката на нашия и другия свят. Нощта е преход, врата между световете, както и врата към зимата – ледения свят, където всичко живо умира, но едновременно се подготвя за възраждане, освобождава се от всичко излишно, както дърветата се отърсват от листата си.
В тази нощ келтските жреци – друидите, се събирали в дъбовите горички на върха на хълмовете, палели огньове и принасяли жертва на злите духове, за да ги умилостивят. Смятало се, че ако сутринта се запали огън от въглените на този огън, той ще грее къщата през дългата зима и ще пази от злите сили.
Това било и време за предсказания. Легендата разказва, че в тази нощ Самхейн отваря врата към миналото и бъдещето. Така човек можел да осъзнае своето място във вечността. Това, което говорели друидите, било важно житейско ръководство за цялата зила. През нощта срещу 1 ноември обикновено гадаели, и най-вече момичетата. Те се опитвали да видят бъдещия си жених, като сядали в полунощ пред огледалото с ябълка в ръка. Да падне свещник пък се смятало за най-лошото предсказание.
В началото на новата ера римляните завзели повечето келтски земи. През четирите века, когато те владеели келтските територии, се омесило не само населението, но и традициите. Към Самхейн се добавили два римски празника – Фералиите (нещо като задушница, ден в памет на починалите) и празника на богинята на растенията и плодовете им Помона. Неин символ била ябълката, точно оттук тръгнала и хелоуинската традиция да се организират игри с ябълки.
Някъде през 8 век християнството станало господстваща религия в местата, където по-рано друидите правели своите ритуали. Християнската църква направила 1 ноември Ден на вси светии. Това е празникът на онези светци, които нямат свой ден. По правило на този ден се славели светците и мъчениците. Сред народа Деня на вси светии – All Saints\’ Day – се наричал Allhallowmas (цялата маса светци), а нощта преди този ден получила название All Hallows Eve – \“Навечерието на Деня на вси светии\“. Точно оттук идва името на празника Хелоуин.
Оттогава в празнуването на Хелоуин езическата мистика се преплита с християнската. През 1000 година църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души. На този ден трябвало да се поменат не светците, а обикновените покойници. Възпоменанието се организирало по подобие на фестивала Самхейн – с големи огньове, шествия и преобличане в костюми на ангели и дяволи.
През 19 век имигрантите от Ирландия „закарали” Хелоуин в Америка, където по-късно се получило това, което днес наричаме Хелоуин. Макар ирландците да се опитвали да съхранят елементи от келтските вярвания, в САЩ обичаите на отделните европейски народи се омесили с индианските поверия и се появила американската версия на празника. При по-ранните такива празнувания се организирали представления, гадания и танци, празнували събирането на реколтата, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения.
В края на 19 век имало опити Хелоуин да стане обществен празник и така много от мистичните му черти отишли в историята. Превърнали го в мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти, при които било трудно да озаптят вандалските акции на отделни групи младежи. Но при всички трансформации на Хелоуин не е трудно да се проследи връзката с първоизточника. Древните митове намерили отзвук и в поп културата, в символиката и съвременните традиции. През нощта срещу 1 ноември в САЩ се ходи у съседите, което символизира мъртвите в търсене на храна. Маските на различни страшилища пък представят злите духове. Тези, които раздават сладкиши, олицетворяват хората, които се опитват да умилостивят духовете на злото.
Основен символ на Хелоуин е тиквената глава. От тиквата се вади вътрешността, изрязва се лице и вътре се поставя свещ. Тиквата символизира едновременно края на събирането на реколтата, злобен дух и огън, който го гони. Така в един предмет са събрани всички древни поверия.
Всъщност произходът на традиционната хелоуинска тиква със свещ вътре е доста спорен. Тя може да бъде свързана с римския празник на урожая, с блуждаещите огънчета, които изобразяват блуждаещите души, заседнали между небето и ада. Други изследователи пък смятат, че друидите са поставяли такива тикви, за да плашат и гонят злите духове от дома.
По стария календар на друидите новата година в Англия настъпва на 1 ноември. В навечерието трябва да бъдат изгонени всички зли духове, които се опитват да нахлуят в белия свят. Затова се прави специален фенер – обикновено от тиква, но може също и от ряпа или голяма диня. Доста от нас си спомнят как бабите ни правеха фенери от диня, без обаче да свързват това занимание с определена дата.
Днес Православната църква напълно отрича празника Хелоуин, защото плашел децата, създавал им лоши навици да плашат околните и насърчавал насилието и терора като развлекателни форми. Духовниците припомнят, че Православната църква също отбелязва празника на Вси светии в първата неделя след Петдесетница – по същия начин той е отбелязват и на Запад до 8 век, когато с решение на Папа Григорий III той се мести на първи ноември. Но този празник няма нищо общо с днешния Хелоуин. Според отците, Хелоуин представя дявола в забавна светлина и така внушава, че можем да се шегуваме със злото, а това е неправилно. Против празника се обявява Българската православна църква, в Румъния, Русия, Беларус свещеничеството също не гледа с одобрение на Хелоуин.
Впрочем екзорсистите от Ватикана наскоро се обявиха против празника, защото покрай него се активизират много окултни организации и различни секти, а родителите се тревожат, че децата им лесно се поддават на тяхното влияние. Католическата църква обмисля да забрани Хелоуин и да го замени с друг празник, в който да се изключат елементите на злото.
Днес у нас Хелоуин се празнува с карнавали, конкурси и закачки. Мнозина смятат, че това е просто повод за забавления, но има и такива, които не му се радват особено. Както и при честването на Свети Валентин, на преден план излиза комерсиалното и вместо празник получаваме натрапчива „традиция”, която май наистина няма нищо общо с българското…
