Буквално часове преди настъпването на 8 март кабинетът на Р. България на извънредно среднощно заседание взе съдбоносно решение. Сменя се статутът на 8 март! Днешният ден вече не е Международный женский день. На територията на цялата страна ще се празнува Ден на мола!
За историческото събитие разпространиха извънредно съобщение от „Дондуков” 1. За първи път в историята на демократична България законодателната, изпълнителната и съдебната власт барабар с президента се обединиха с обща позиция. На спешна сбирка НС гласува декларация в подкрепа на правителственото решение с пълно мнозинство. Само 14 депутати не са дали своя глас във вота, тъй като объркали пътя от парламентарния бюфет до зала „Пленарна”. Всъщност по-късно в интервю признаха, че никога не са го знаели. Политическите централи обаче реагираха светкавично.
„Ние като управляваща партия смятаме, че с това решение са слага край на обвързаността на България с порядките от миналото и с тежкото наследство, което се стовари върху главите ни”, се казва в декларация на ГЕРБ.
„Като модерна лява партия с визия за бъдещето, но наследници на прогресивните идеи на нашата съпартийка Клара Цеткин, ние обещаваме и занапред да работим за развитието на моловете в България, тъй като те са своеобразна социална мярка срещу кризата”, е записано в комюнике от „Позитано” 20.
„Да живей България, да живее молът”, отсече от парламентарната трибуна вождът на „Атака”. „Аферим, чоджум, машаллах, ашколсун. По-добре мола, отколкото жената. Да си спомним една наша стара народна поговорка: Anne biliyor ve babalar 50 idi (Майката се познава, а бащите са 50)”, обяви онбашията на ДПС.
Междувременно по улици и площади на села, градове и паланки избухнаха масови всенародни тържества. Дори планинските затънтени махали и те вдигнаха дунанма, макар че целокупното население там не знаеше дори какво е мол. Анализатори и социолози коментираха, че решението е повече от правилно и дори малко закъсняло. Но пък е справедливо. Защото за съвременната българска жена молът е като слънцето и въздуха за всяко живо същество, както бе казал Георги Димитров. Ако до неотдавна на 8 март мъжът можеше да си позволи да поднесе цвете на нежната си половинка, да я зарадва с билети за театър или концерт, примерно, а тя да го гледа в очите с благодарност като влюбена гугутка, днес това е най-невъзможното нещо на света. Представяте ли си какво ще стане, ако днес един съвременен мъж подари на жена си цвете и й каже, че е взел билети за театър? Ами тя ще го изяде с парцалите. Това ще стане. Ако цветето е в саксия пък, визитата при травматолог е неизбежна. На театър коя модерна жена ходи? Виж, ако 8 март бе през лятото, поне можеше човек да омилостиви половинката си с един билет за „Пайнер”. Да, ама те фолк иконите през зимата не пеят, щото им измръзва силиконът. И какво остава? Молът, разбира се. Подарете на съпругата си шопинг тур в мола за 8 март! Тя ще е ваша във всичките си животи! Особено ако й дадете назаем за няколко часа – разбирай най-малко за 8 – 9, кредитната си карта. С пин кода. Те тогава Къванч Тътлату ряпа да яде – той да звънне по джиесема на съпругата ви, няма да го погледне, да знаете. Ама бил той турският Брад Пит. Няма да го вдигне и толкоз. Телефона, де.
Няма да е пресилено да се каже, че българската жена налита на мола като муха на мед. Като италианка на Берлускони налита. Което коренно промени съдбата и на изстрадалия български мъж. Най-голямото изпитание за един съвременен нормален български мъж е шопингът на половинката му в мола. Те това който го изтърпи, без да мърмори и без да прави кисела физиономия, да ми звънне. Интервю с него ще направя, на 2 страници, да знаете. Ама няма такъв, бе братя, няма! Влачат ни като куфари от етаж на етаж, тук хасенце да пипнат, там басмичка да разгърнат, оттатък ботушче да нахлузят, с парфюмче да се цвъкнат, пък ако са две-три женуря накуп, не ти е работа, само слушаш „А-у-у-у, какви боти пуснали, на разпродажба, ами-и-и-и, ти видя ли на третия оная на 40 процента? И маркова…” И така до края на света. Добре, че по някое време магазините затварят. Иначе шопингът щеше да е с нощувка.
И за да не изпуснем нишката за мола, да се върнем пак там. От многото посещения по моловете един млад български поет, но пък надарен за сметка на това – поетично надарен, мили дами, поетично, не рипайте, претворил в рима екзалтацията на иначе добрата си, мила, скромна, нежна и чаровна половинка. Чуйте какво написал той на лаптопа си в 3 след полунощ, когато успял да се добере до компа, след като приятелката му омиткала в гугъла всички седмични разпродажби на моловете и отишла в спалнята да се кипри за следващия шопинг, та да не губи време заранта. Та запретнал ръкави този надарен човек и написал:
О, шопинг!
Три деня женските пълчища
как мола щурмуват. Светнали витрини
свойски обикалят, за шопинг реват.
Пристъпи ужасни! Дванайсети път
ескалатори тръпнат, друг път не видели,
в едно да се блъскат мами, баби, лели.
Жена след жената, рояк след рояк.
Руса дама сочи асансьорите пак и вика:
Търчете, тамо са вратите!
И тълпата тръгва с викове сърдити
И „О, шопинг”, въздухът разпра.
Молът отговори с нови вик „Ела”.
И с нов дъжд клиентки, бедни и богати,
с разпродажба гледа всеки някой да изклати.
Щурмът е отчаян, шопингът е лют.
Три дни веч се бият, редът им не идва,
и отнийде взорът надежда не види
и сезонните акции скоро ще се спрат,
край на евтинджоса под път и над път.
„Магазин отваря”, някой се изкряска
и нозе стотици се втурват завчаска
всякоя гледа само да бъде напред,
силиконки смело първа да изложи
и един магазин повеч в сметката да сложи.
О, геройски час! Лактите намират мощта си тогаз.
Силите привършват, но волите траят,
витрини се кършат, устремът остая
и краткото щастие миг да пазарят
пред цяла вселена на тоз молски кът
с един шопинг славен и с една победа.
България цяла сега нази гледа!
Този мол висок е, тя ще ни съзре,
ако днес не купим, да мрем по-добре!
…
И днес йощ морето, щом буря захваща
спомня тоз ден бурен шуми и препраща
славата на мола като някой ек –
от урва на урва, и от век на век!
Такива ми ти работи.
Иначе, понеже молът и жената са като скачените съдове, днес все пак и жените ще си празнуват, де. Щото, дори да не щем да го признаем, жената е славно Божие създание. Така си е. Като започнем от библейската Ева, която нагло прелъстила девствения Адам и заради нея Господ го натирил на земята, където и до днес си чука главата, минем през такива фатални знаменитости като хубавата Елена, заради която десетки хиляди мъже изгубили главите си – от простотии, не от друго, щото на нея й се правело любов с Парис, напомним за фаталната Мона Лиза, която може да е всичко друго, ама не и идеал за красавица с тия пухкави бузи, чип нос и естествен бюст, та стигнем до съвременните фатални жени. Знаете ли например защо Бил Клинтън не е президент все още? Щото САЩ не са в ЕС. Ако американците бяха в Евросъюза, щяха да спазват забраната за тютюнопушене в закрити помещения и тогава фаталната Моника нямаше да смее да лапа пура баш в президентския кабинет.
Но да ви питам дали знаете пък защо бразилците си избраха българка за президент. Ами щото същата тая Дилма Русеф мислела да се кандидатира за президент на БФС (Бразилския футболен съюз). И понеже за кариоките футболът е икона, а ако Дилма бе станала шеф на БФС, с бразилския футбол щеше да е свършено веднъж завинаги, затова си я избраха за държавен глава. Тя и без друго държавата им достатъчно объркана, повече от туй не може.
И понеже днес някои ще се сетят за Клара Цеткин, една немска социалистка, от която тръгнал 8 март преди цели 100 години, то какво ли не тръгва от социалистките, те нали са безработни пролетарии, главите им по цял ден прогресивни идеи раждат, редно е и за нея да кажем няколко думи. Та въпросната Цеткин всъщност е родоначалничката на моловете в световен мащаб. Тя първа издигнала глас с искане за построяване на мол в Берлин и апелирала жените да излизат на масови протести по улиците, за да настояват капитализмът да строи молове. Затова и първите плакати по тия значими и съдържателни соцмитинги били „Луд у мола няма”. Пак от онова време тръгва и наименованието мол, за чието авторство пък се борят няколко еманципирани дами социалистки. Всъщност мол е абревиатура на Май Ол инклузив Лайф, демек от английското My All Inclusive Life, което симултантно преведено означава Моят живот на олинклузив, тъй като въпросните дами боркини винаги са живели на олинклузив, което пък им е партийно наследено.
И понеже времето напредна, пък и е празник, все пак, не забравяйте, мъже: Сутринта, като й сварите кафето, леко и небрежно на табличката със закуската бутнете кредитната си карта, визитка с номер на евтино такси и ваучери за подарък в мола. Колкото повече, толкова по-добре. И ще бъдете наистина най-обичаният мъж на света! Да ви е честито!
Юлиян Атанасов
