Не помня да ме е гледал друг освен сестра ми. Не че съм без родители, но все заети бяха хората да обслужват в пустата му гостилница и за нас с кака време нямаха. И уж много работеха, къщи и имоти купуваха, а за дрехи или нови обувки все нямаше пари.
Майка ми има две по-големи сестри и от техните деца износвахме каквото ни дадат. На почивка не помня да са ни завели някога, само работеха и спестяваха. Нас ни караха да учим, не че много ни се учеше, но донесяхме ли оценка, различна от шестица, ни биеха и ни оставяха гладни. Сядаха те да вечерят, а ние – прави до масата и преглъщахме. Понякога баща ни се смиляваше и ни пъхаше тайно по една филия с олио. Но обикновено докато не донесяхме пак шестица вкъщи си седяхме гладни.
Майка ни беше по-лошата от двамата. Един път ни затвори двете със сестра ми в стаята, остави ни едно шише вода и една кофа, ако искаме по нужда да ходим, и ни заключи. Три дни бяхме на вода. Затова нямаше накъде и изкарвахме хубави оценки. Понякога майка ни се разфучаваше и крещеше на баща ми да ни маха от главата й. Тогава той ни водеше на лозето.
Три череши беше посял, но едната все съхнеше и трябваше да я пресажда. И ни се караше много, ако се въртяхме покрай него. Майка ми на лозето не стъпваше, от гостилницата не излизаше. Като поотраснахме взеха да ни викат да им помагаме, но само в кухнята ни изпращаха да готвим или, когато си тръгнат клиентите, да чистим. Имаше ли хора, не ни пускаха в залата, че много грозни сме били и сме гонели хората, така казваше майка ми.
В училище децата ни се подиграваха, че на баща си сме се метнали – грозни и космати. Много пъти сме се прибирали с плач вкъщи, но баща ни имаше един дежурен лаф – където има косми, има радост, и с това ни успокояваше. Подаръци не сме получавали нито аз, нито сестра ми. Единствено по някоя книга от училище за отличен успех. Никое момче не се заглеждаше по нас, присмиваха ни се и ни обиждаха само. Веднъж със сестра ми издебнахме майка ни и взехме пари от касата. После отидохме за пръв път на фризьор и да ни обезкосмят. Като се върнахме вкъщи такъв бой ядохме, че на сестра ми чак ръката счупиха. Това ни беше детството.
Сестра ми е по-умната от двете ни. Завърши за адвокат. Тогава се случи това с баща ни. Обаче тя замина за Лондон. След месец ми изпрати пари и аз заминах при нея. Един албанец – Кети, се завъртя покрай сестра ми – голям такъв, черноок като нас. Това беше първият мъж, дето й обръщаше внимание, и тя се влюби. Аз я подкрепям напълно. Хубав човек е Кети. Уважава я, мен също. И той адвокат в същата фирма и добри пари вадят със сестра ми. Майка ни все реве да сме се връщали на село да й помагаме. Да има да взема. Отначало не ни каза, че баща ни бил скрил пари някъде. Чак лятото като се върнахме изплю камъчето – да сме го питали, че на нас можело да каже.
Сами с баща ни не ни остави нито за момент – да не разберем тайната преди нея. А баща ми мълчи и не казва нищо. Замислихме се със сестра ми къде може да са скрити парите. Баща ни селски човек, все из градините ходеше. Сетихме се за оная череша на лозето, дето все съхнеше. Забравих да ви кажа, че с Кети заедно бяхме на село. Отидохме тримата на лозето. Кети беше взел тайно от къщи кирка и лопата и започна да копае около черешата. Когато се умореше, ние със сестра ми го сменяхме.
На около 50 сантиметра от повърхността изровихме първо една тенекия от сирене, пълна с пари. А до нея, в една кожена чанта, овързана с найлони, извадихме златни украшения – обеци, пръстени. Прегърнахме се тримата и плакахме от радост. Там бяха парите, с които не бяха ни купили дрехи и заради които живеехме в мизерия, там беше тъжното ни детство. Сега се връщаха при нас. На майка ни не казахме нищо.
На другия ден взехме един работник от село – мъж на жената, която помага сега вкъщи, и отидохме в гостилницата уж да чистим. На работника казахме дървата да премести и кюмюра да прехвърли. Знаехме, че има зъб на нашите. Нарочно не му платихме и той казал из село, че намерил скритото от баща ни съкровище. Свърши ни голяма услуга, без да го знае. Преди да тръгнем пак за Лондон прошепнах на баща ми в ухото, че сме намерили парите. Ако знаете как лошо ме изгледа, но не ми пука.
Сестра ми и Кети се ожениха и си откриха собствена адвокатска кантора. Аз засега само пътувам. Не бързам нито работа да почвам, нито да се женя, макар че има един приятел на Кети, който ме заглежда. Но няма да бързам, ще поживея от парите, намерени под черешата.
Автор: Сребрина
