Често критикувате сами себе си и не умеете да приемате комплименти? Смятате, че не сте заслужили такива прекрасни мъж, дете, работа, фигура, кола? Мислите, че не бихте постигнали нищо с ума и таланта си, а всичко, което имате, просто ви е паднало от небето? В такъв случай вие носите синдрома на самозванеца.
Психологът от Доминиканския Калифорнийски университет Гейл Матюс твърди, че повече от 70 на сто от успешните хора чувстват нещо подобно. Но най-важното – с проблема можем да се справим. Да ви разкажем как.
Как да определим синдрома на самозванеца
Докторът по психология Матюс предлага един тест, който определя наистина ли страдате от този синдром. За това трябва да отговорите на следните въпроси:
– Приписвате ли си своя успех на късмет, на грешка или на „правилния момент“?
– Съгласни ли сте с твърдението, че „щом аз мога, може всеки“?
– Чувствате ли дискомфорт заради дребни пропуски в работата си?
– Чувствате ли се потиснати даже заради конструктивна критика, виждайки в нея доказателство за своята професионална непригодност?
– Когато постигате успех, появява ли ви се усещането, че пак сте измамили всички?
-Безпокоите ли се, че никой не вярва в „постоянния ви късмет“ и че скоро ще ви разобличат?
Ако отговаряте на всички въпроси с „да“, то е добре да прочетете текста докрай.
Кои са тези „самозванци“?
„Целият проблем на света е в това, че глупаците и фанатиците винаги са толкова уверени в себе си, а мъдрите хора са пълни със съмнения“, казва Бертран Ръсел, британски философ, математик и общественик. Особено мъдрите жени. Факт – от синдрома на самозванеца по-често страдат представителите на прекрасния пол.
Различните изследвания показват, че жените по-често оценяват работата си по-лошо, обикновено мъжете сами си повишават оценката.
Операционният директор на Шерил Сандберг споделя много интересни данни след обработването на резултатите на група, в която влизат 1000 студенти от Харвард. Психолозите установяват, че почти по всеки предмет, отнасящ се до юриспруденцията, момичетата си поставят по-ниски оценки от момчетата. Ситуацията се задълбочава, когато момичетата оценяват себе си в присъствието на други хора или в области, които се смятат за чисто мъжки.
Изследователите от Масачузетския технологичен институт пък установяват, че когато броят на студентките в един курс превиши 15%, успеваемостта на момичетата рязко се подобрява. Оттук те правят извода, че върху самооценката на жените може да влияе дори броят на мъжете в колектива. Особено ако те са много повече.
Но и сред мъжете има такива, които се поддават на ниска самооценка. При проучването в една група на мъжете казват, че тестът проверява „способността да се съпреживява, която е по-добре развита при жените“, а в друга – че тестът проверява „способността комплексно да се обработва информацията“. Резултатите на втората група се оказват много по-високи. С подобен сценарий при резултатите на жените няма съществена разлика.
Погледни нещата в корена
За да се преодолее проблема, трябва да си изясните защо, кога и как се е появил той, къде и в какво е нейният корен. Само след това ще можете да се справите с него.
Психологът и колумнист на Форбс Мелъди Вайлдинг предполага, че в повечето случаи изкривеното разбиране за себе си и своите достижения и успехи започва да се формира в детството. Особено в семействата, където се възпитават две и повече деца. Този синдром обикновено заплашва средните и малките деца, на които постоянно дават за пример големите братя и сестри, като акцентират вниманието върху това, че по-голямото дете е по-умно, по-внимателно и т.н. Отделяйки по-малко внимание на средното или най-малкото дете, родителите забравят да го похвалят, да го подкрепят и мотивират, прилагайки всичките си сили и опит във възпитанието на по-големия брат или сестра.
Такива деца с течение на времето започват да мислят, че са длъжни да заслужат всичко на света. Например вярват, че не може да получават бонбони или играчки просто така – непременно трябва да има повод. Разсъждават така – ако получа добра оценка в училище, мама непременно ще ме похвали. А ако получа по-ниска, нищо няма да ми каже. Или – за да получа сладкиш за десерт, непременно трябва да изям тези гадни зеленчуци.
Ако написаното ви напомня картинка от вашето детство, не е изненадващо, че в зрелите си години сте придобили синдрома на самозванеца, казва Мелъди. Най-интересното в този синдром е, че вие също имате успехи. Проблемът е, че не ги приемате. За това има няколко причини.
Да разкъсаме порочния кръг
Синдромът на самозванеца е свързан директно с тревога и страх от неуспех – вие само засилвате своята увереност, като си казвате: „Ти сега пак излъга всички – на теб просто ти провървя. Следващ път няма да има!“ И продължавате да работите усърдно, до самозабрава. Моралното облекчение обаче не идва. Неслучайно – не можете да споделите това нито с майка си, нито с добрата приятелка или със съпруга си. Пазите своята „тайна“ в океанските дълбини на душата си, все повече се затваряте и се пазите от роднини, приятели и колеги. В резултат си нанасяте непоправима вреда.
За щастие, има няколко начина да се справите със синдрома на самозванеца:
1. Съсредоточете се върху обучението. Ако мислите, че не сте достатъчно умни или квалифицирани, постоянно посещавате всевъзможни курсове и тренинги. Проблемът е, че разсъждавате така: „Какво да направя, за да постигна най-високата оценка?“ Психологът Каръл Дуек препоръчва да се фокусирате върху процеса на обучението, а не върху резултата. Трябва да мислите така: „Как мога да стана по-добра?“
Като се фокусирате върху самоусъвършенстването, вие можете да си признаете, че не сте идеални, но все пак можете да подобрите нещата. Не прави грешки само този, който нищо не прави.
2. Не се стремете да станете „най-добрата“. Няма предели за съвършенството. Напишете това велико изказване на стикер и си го залепете по всички огледала у дома. Четете тази фраза всеки ден и скоро ще започнете да осъзнавате цялата пълнота на нейния смисъл. Реалният живот е такъв, че даже най-талантливите, умните, прочути хора прекарват повечето си време, изпълнявайки рутинна работа, а не нещо свръхестествено.
Затова не хранете илюзията, че някой ден ще настъпи моментът и вие ще си кажете: „Край, аз съм идеална!“ Този момент няма да настъпи никога. В това е убеден професорът от Суортмор колидж Бари Шварц. Той препоръчва хората със синдрома на самозванеца да си пишат 5. Оценката „много добър“ е тайната на вашето щастие.
3. Хвърлете маската. Всичко е много просто – свалете маската. Не бъдете самозванец. Разобличете себе си!
Първото, което трябва да направите, е да започнете да си говорите с хората. Споделете преживяванията си със семейството и приятелите. Страдате от това, че се занимавате със самобичуване. Когато озвучите проблема, наполовина сте се отървали от него. Разкажете на някого, на когото се доверявате, че сте самозванец. Това помага много.
И помнете, че ако отново поискате да сложите маската, можете да го направите. Но не защото сте самозванец, а защото вие сте вече супергерой.
