Всяка година около празници картината е еднаква сред много хора – пазаруваме като за последно, редим трапези за 3 пъти повече гости, отколкото сме поканили, ядем и пием 5 пъти повече, отколкото организмът ни иска, въпреки че сме си казали да се сдържаме. После идва времето на отрезвяването и на обещанията – „от понеделник тръгвам на фитнес, започвам нова диета, махам цигарите и даже планирам да уча език”. Десетина дни инатът взема връх и ние даже се хвалим със силната си воля, но през февруари половината от нас са забравили какво са си обещали. Точно към тази тема проявяват интерес психолозите. Колко силна може да бъде човешката воля?
Мускулът на самоконтрола
Какви възможности има силната воля показват резултати от изследване на механизма на отложените възнаграждения, известен като експеримента с бонбона на американския психолог Уолтър Мишел. През 60-те години той прави експеримент с участници 4-годишни деца. Показват им бонбонче и им казват, че могат да го изядат веднага или да почакат 15 минути докато чичкото експериментатор се върне. В този случай ще получат като награда още едно бонбонче.
И както се досещате, част от децата не правят никакви усилия и веднага хапват лакомството. Някои се опитват да издържат, но след малко усилия се поддават на изкушението. Намират се обаче и такива деца, които успяват да овладеят ситуацията, занимавайки се с нещо друго. Те получават обещаната награда.
И тук всъщност идва интересното. Години по-късно Мишел издирва участниците в експеримента. Оказва се, че тези деца, които са успели да издържат и да не изядат моментално бонбона, са постигнали в живота си много повече от тези, които са се предали навремето. Първите имат по-добри резултати на изпити, по-здрави са и личният им живот е по-щастлив.
Обикновено успехът в живота се свързва с интелектуалното равнище, но Мишел показва, че в цялата история има още един много важен фактор – човешката воля. По-точно – високото равнище на самоконтрол. А дали тази сила на волята е даденост или може да се променя?
Рой Баумайстър от Университета в щата Флорида е провел години в изучаване на механизма на този човешки самоконтрол. Резултатите от експериментите му дали възможност за стигне до извода, че самоконтролът напомня мускул, който се уморява след натоварване.
Участниците в един от експериментите отначало са оставени да гладуват, а после ги пускат в лабораторията, където се носи упойващ аромат на току що изпечен сладкиш. После ги настанили в стая, където на част половината от тях дали от същия сладкиш, а на другата половина – репички и никакъв сладкиш. Участниците с репичките запазили самообладание и никой не се нахвърлил да яде сладките. В следващата част от експеримента Баумайстър и колегите му помолили всички участници да решат една геометрична главоблъсканица, която всъщност нямала решение – нейната цел била да измери не силата на ума, а упоритостта. Ялите сладкиш участници работили над тази задача два пъти по-дълго, отколкото онези, които яли само репички.
Изводът
Въздържанието от нещо, което много искаме, обикновено струва скъпо. Участниците в опита успели да се спрат и да не ядат сладо, но силата на волята им отслабнала. „Мускулът” на волята може да издържа големи натоварвания, но не може да работи непрекъснато.
Дали пък точно този „мускул” не преуморяваме с безкрайните диети, които решаваме да започнем, удържаме положението няколко месеца, а после бавно и сигурно се връщаме в изходна позиция? Нека да помислим!
