Очаква се на едно щастливо събитие, в което любовта възтържествува, да има много ядене, пиене и танци до зори. Голяма веселба – с две думи. Но само може да се предполага как ще мине една сватба. Уж си планирал всичко, но има едно нещо, което никой не може да отгатне – поведението на сватбарите. Група хора на различна възраст, с различно образование, различен вкус, различно семейно положение – невъзможно е да мислят и действат по един и същ начин.
И, повярвайте ми, ако сватбата стане точно така, както сте си я представяли, това си е повече от невероятен късмет.
Ще ви разкажа за някои от сватбите, на които съм присъствал.
Зажени се мой приятел. И двамата с момичето – интелигентни хора. Разбраха се двата рода да направят културна сватба – без викове, вадене на пари и други. Да, ама хора различни. Дошла братовчедка от страна на момичето и носи петел. Ние тъкмо се канехме да изведем булката мирно и тихо и изведнъж – петел. Трябвало било за кръстника да има петел, не можело то така. Че иска и да се плащат пари – за труда и за петела. Докато ние се чудим как да реагираме, една леля от момкова страна издърпа петела от ръцете на братовчедката, че като хукна да бяга! Бяга тя с петела, другата препуска след нея и крещи, ние също хукнахме подире им. Вдигнахме квартала. Добре, че оная с петела се спъна и падна, че бяхме останали без дъх да я гоним. Така и не можа да каже защо бягаше. После вече сватбата си мина по живо по здраво. Петела го напоиха с ракия и вино, сватбарите и те се напиха. И туй то.
За сватбата на една моя братовчедка пък казаха, че всичко по обичая щяло да бъде. Скрили братовчедка ми зад три врати, а отпред седят едни девойки и искат пари. Да, ама приятелите на младоженеца добре почерпени и пари не им се дават. Разхвърляха девойките на вси страни, разбиха първата врата, разбиха втората, третата малко ги измори, ама и нея събориха. Седнала братовчедка ми точно зад вратата. Падна оная ми ти врата върху главата й и я просна в безсъзнание. Заливаха я с вода, спираха кръвта, дето течеше. Съживиха я и я подкараха към гражданското. Братовчедка ми сега твърди, че това е било знак свише да не се жени, ама тогава не е разбрала посланието и затуй сега страда.
Един съученик се зажени и ни покани цялата компания. Приятна двойка бяха с булката, за хубост да ги гледаш. Вървеше си добре сватбата – танцувахме лудо в ритъма на рокендрол и във всякакви други ритми, пиенето се лееше. И всички бяхме малко понаправили главите, ама най-много – младоженецът. Стана да вдига тост. Давайте, вика, парите и подаръците, то вие за това сте дошли, че да подпомогнете младото ни семейство. Взеха му микрофона и не можа да продължи с тоста, пуснаха пак музиката и пак танци и пиене.
Една друга случка си спомням, ама не мога да ви кажа сватбата на кого е била. Пак сме в ресторанта. Качи се кръстникът при музикантите и взе микрофона. Аз, вика, като кръстник, каквото кажа – това ще е. Искам с булката да танцувам, не съм пиян, само шест водки съм пил. Валс? Музикантите почнаха да свирят там нещо, кръстникът с клатушкаща се походка се приближи до булката, а тя много бременна горката – в седмия ли, в осмия ли месец. Как да е, прегърна я кръстникът, че като я завъртя насам-натам и се строполиха двамата на земята. Младоженецът се ядоса, отиде и заби един юмрук на кръстника. Ние хукнахме да ги разтърваваме. Пак пиенето спаси положението. И накрая на вечерта прегърнати младоженецът и кръстникът пееха \“Ако умра, ил загинаа…\“
На мой голям приятел пък на сватбата се появиха… травестити. Бившата му любовница наела десет травестита. Гримирали се те, както му е редът, сложили ония ми ти перуки в искрящи цветове, облекли късите поли и ония, техните главозамайващите токчета и по време на церемонията нахлуха в залата. Приятелят ми тъкмо щеше да казва иска ли таз жена до края на дните си, ама се секна работата. Хукна травеститите да бий. Ние – с него. Ама ония ти травестити не се дават. Че докато се оправим, бая жертви паднаха от наша страна. После все пак приятелят си довърши церемонията. Ама снимки забраниха да се правят, че не бяхме за гледане.
И на други сватби съм бил, не са така интересни – някой и друг пиян сватбар. Да ви кажа честно, страшно си е на сватба, не знаеш какво те чака и от какво да се пазиш. След две седмици съм канен пак на сватба. Ама сигурно ще си взема болничен, че хич не ми е до силни усещания. Бащата на младоженката не харесва бъдещия си зет и, като му знам избухливия характер, пък и боксьор малко пада, не ми се рискува и това е.
Автор: Александър Алексиев
